1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
ГР. С. 22.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №109/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. срещу въззивното определение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №9987/10 г., с което е прекратено производството по въззивната й жалба, подадена в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. и М. Н.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответниците по частна жалба С. Н. и Г. Н. я оспорват като неоснователна. Ответникът С. Н. не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
ВКС , като разгледа частната жалба , я намира за основателна: въззивният съд е прекратил производството по въззивната жалба на И. К. – майка и законен представител на малолетните деца, като е приел, че децата не участват в производството и не са легитимирани да обжалват постановеното първоинстанционно решение, с което са определени мерки за личните им отношения с бабата и дядото С. и Г. Н., на осн. чл.128 от СК.
Този извод е необоснован и незаконосъобразен – съгласно практиката на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК – Р №347/10 г. по гр.д. №833/09 г. на трето г.о., родителите на децата по иск с пр. осн. чл.128 от СК / чл.70, ал.2 от СК, отм./ са необходими другари и имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. Това участие включва и правото им да обжалват пред по-горна инстанция постановеното от първоинстанционния съд решение по спора. В случая майката, която упражнява родителските права за малолетните деца и в това си качество е ответник в процеса, образуван по иск на бабата и дядото, е обжалвала постановеното решение пред въззивния съд. Жалбата й не е недопустима, защото изхожда от главна страна в производството – родител, който упражнява родителските права за малолетните деца и ги представлява. В жалбата и уточнението й пред въззивния съд не е посочено, че обжалват те, чрез нея като законен представител, както е приел въззивният съд, а и да беше така, законът им дава право на жалба във всяко производство, което засяга правата и интересите им – чл.15, ал.8 от ЗЗДт.
Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на ГС, за продължаване производството по въззивната жалба на И. К., като родител – майка на децата, която упражнява родителските права.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на С. градски съд по гр.д. №9987/10 г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на И. К. срещу постановеното по делото първоинстанционно решение.
Връща делото на въззивния съд за разглеждане на жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: