2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
ГР. С., 13.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7214/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. А. – У. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №11824/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната осъдителна част от въззивното решение са уважени до размер от съответно 1450 лв. /при претендирани 1530 лв./ и 3000 лв. / при претендирани 9132 лв./ исковете на С. Д. и Д. Д. срещу касаторката по чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди, причинени на ищците в качеството им на собственик и обитател на посочения апартамент в [населено място], с теч на вода от горестоящия съседен апартамент на ответницата, за периода 2005-2010 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение, постановено по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. По иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5000 лв., въззивното решение е влязло в сила на осн. чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба в тази й част следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на недопустимост на въззивното решение, като постановено по иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД, при предявен иск по чл.50 от ЗЗД. Намира, че въпросът за предмета и квалификацията на иска се решава противоречиво от съдилищата, като сочи практика – две решения на ГС С.. Навежда и съображения за неправилност на въззивното решение – неизяснена причинно – следствена връзка между вещта и вредата, относно източника на теча – дали това е собственият на ответницата апартамент, както е приел ГС, или са общите части на сградата. Според касаторката обезщетението за неимуществени вреди е определено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, без да са доказани и съобразени конкретните за случая обстоятелства.
Въпросът за отговорността / и квалификацията на иска/ по чл.45 и чл.50 от ЗЗД е разрешен в задължителната практика на ВКС- ППВС №4/74 г., т.3. Там е посочено, че: „Когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД”. В случая въззивният съд е приел, че в исковата молба са наведени твърдения и доводи за допуснати от ответницата нарушения на предписаните и общоприети правила за надзор и отстраняване на повреди в канализацията и настилката на жилището й, довели до теч в долустоящия апартамент на ищците. Затова и в съответствие с ППВС №4/75 г. е разгледал и квалифицирал иска по чл.45 от ЗЗД, а доводът на касаторката за вероятна недопустимост на въззивното решение, като общо основание за допускане на обжалването, е неоснователен.. Отклоненията от задължителните указания на цитираното ППВС, които се срещат в някои вл. в сила решения на съдилищата – напр. приложеното към жалбата по гр.д. №3502/03 г. на ГС С., не са основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, когато въпросът е решен със задължителна практика на ВКС и ВС, на която обжалваното въззивно решение съответства.
Поставеният втори въпрос за правилността – обосноваността, на въззивното решение относно установеността на източника на вредите, предпоставящ отговорността за тях, както и квалифицираните по чл.281,т.3 ГПК други оплаквания в изложението са извън предмета на това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая. Преценил е от една страна тежестта на увреждането: непрекъснати течове в сухото и хигиенично преди тях жилище на ищеца – обитател, за период от около 5 години, причинили му нервно напрежение, административни усилия и битови неудобства, а от друга – липсата на трайни негативни последици за физическото и психичното здраве на увредения. Така при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД, са спазени задължителните указания в ППВС №4/68 г., т.11.
Не са налице основания за допускане на обжалването в подлежащата на такова част от въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. А. – У. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д.№11824/11 г. от 15.01.13 г., в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди, с пр.осн. чл.45 ЗЗД и цена под 5000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение, в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, с пр. осн. чл.45 ЗЗД.
Определението, в частта за оставяне на жалбата без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: