1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
ГР. С., 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №236/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. В. и на Л. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/, с което е отхвърлен искът на касаторите срещу И. В. и И. Д. по чл.26, ал.2 от ЗЗД- за признаване нищожността на сключения между ищците и първия ответник договор за продажба на недвижим имот с нот. акт №177/17.03.08 г., като привиден, прикриващ дарение на имота, и по допускане на обжалването. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставят като значими за спора и решени в противоречие с трайна практика на ВКС по ГПК, отм. въпросите: каква форма и съдържание има обратният документ, от кои лица следва да изхожда, необходимо ли е неучастващо в договора лице / в случая съпруга на приобретателя на имота/ да издава обратен документ или обратното писмо на всички участници в договора е достатъчно за разкриване на привидността му. Сочи, че от значение за спора и за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК са ”правните въпроси по приложението на чл.17 и 26 от ЗЗД, както и за правната същност и природа на обратното писмо и начина на разкриване на симулацията”.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че представените декларации на страните по договора за продажба/продавачите са съответно майка и брат на купувача/ за привидността на продажбата като прикриваща дарение, не установяват относителната симулация на договора спрямо неучаствалата в него ответница Д. /съпруга на ответника при продажбата на имота/, тъй като са й непротивопоставими. За да гарантират правата си продавачите е следвало да се снабдят с обратно писмо и от нея. При липсата на такова писмо и след преценка на събраните във връзка със заявеното от ответницата оспорване на иска доказателства – св. показания, според ОС не може да се приеме, че симулацията е доказана от ищците по категоричен и несъмнен начин.
Изводите на съда относно начина на разкриване на симулацията в случая – когато продажбата по силата на закона има действие и по отношение на неучаствалата в договора съпруга на купувача, не са в противоречие с цитираните и приложени решения на ВКС. В тях е посочено, че обратното писмо разкрива напълно привидността на изразеното от страните съгласие и не е необходимо да е подкрепено със св. показания /р. по гр.д. №1357/96 г. на второ г.о./; обратното писмо се съставя в обикновена писмена форма и следва да разкрива ясно и недвусмислено волята на страните/ р. по гр.д. №2392/07 г. на трето г.о./; обратният документ, независимо дали е съставен заедно с явния или след това, установява вътрешните отношения на страните по сделката и има за цел да разкрие симулативността й / р. по гр.д. №1150/96 г. на второ г.о./. Решението по гр.д. №990/02 г. е по друг иск – за установяване привидността на договор, а не за разкриване на относителна симулация, какъвто е разгледан по настоящото дело.
В. решение в конкретността на казуса, по който е постановено съответства на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – постановеното за подобен случай Р по гр.д. №1069/09 г. на първо г.о. Там, след като е прието, че съставените от страните по сделката декларации са с характер на обратни писма, въпросът за противопоставимостта и действието им е разрешен така: „Спори се и дали обратният документ има задължителна сила по отношение на съпругата, която не го е подписала. Когато е налице другарство и обратния документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари. Съгласно чл. 173 от ГПК (отм.), ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то тя не е задължителна. Обратният документ е договор и затова неподписалата страна не е обвързана от него. За да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаната декларация му е непротивопоставима”.
Или поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК / по чл.290 от ГПК и по ГПК, отм./ , на която въззивното решение съответства. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК по поставения общотеоритичен въпрос пък не е обосновано откъм специфичните му предпоставки – липсваща или остаряла съдебна практика по въпроса или противоречие или непълнота в закона, които да налагат тълкуването му с цел еднакво прилагане. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №787/11 г. от 17.11.11 г.
Осъжда Л. Н. В. и Е. А. В. да заплатят на И. С. Д. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 / четиристотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: