3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
ГР. С., 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5084/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на А. и С. Г. и на А. и М. Трендафилови срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №905/12 г., постановено по иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД и по допускане на обжалването. С въззивното решение искът по чл.59 ЗЗД, предявен от първите срещу вторите касатори, е уважен за периода 5.07.06 г. – 16.06.08 г. до размер на 4 680 лв., които ответниците да заплатят солидарно и отхвърлен като погасен по давност за периода 30.12.04 г. –4.07.06 г. до пълния предявен размер от 8 400 лв.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
К. – ищци Г. обжалват въззивното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени, като погасени по давност. Поставят като значим за спора и решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №3/80 г., р. по т.д.428/09 г. и по т.д. №637/09 г. на първо т.о. /осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК/, въпросът: предявяването на иск по чл.108 от ЗС за предаване на процесния имот / апартамент/ прекъсва ли или спира погасителната давност за вземането за обезщетение за ползването на имота без основание по чл.59 ЗЗД.
В. съд е приел, че искът за обезщетение по чл.59 от ЗЗД се погасява с общата давност по чл.110 от ЗЗД и вземането е погасено за посочения по –горе период. Тези изводи не са в противоречие с цитираната практика на ВКС по поставения въпрос. В нея е посочено, че предявеният осъдителен иск от титуляра на субективното право, чиято защита се иска прекъсва погасителната давност; давност не тече по време на целия исков процес и докато трае изпълнителният процес относно принудителното събиране на вземането/ р. по т.д. №637/09 г., ППВС №3/80 г./. Субективните права, предявени с иска по чл.108 от ЗС и с иска по чл.59 от ЗЗД обаче са различни, затова предявяването на иска по чл.108 от ЗС нито спира, нито прекъсва давността за иска по чл.59 от ЗЗД / в този см. напр. р. по гр.д. №1068/08 г. на първо г.о., р. по гр.д. №4250/61 г. на първо г.о., по гр.д. №463/11 г. на второ г.о. и др./.
Така не са налице основания за допускане на обжалването по жалбата на касаторите – ищци.
К. – ответници обжалват въззивното решение в частта, с която исковете са уважени. За допускане на обжалването се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намират, че в противоречие с цитираната и приложена задължителна и трайна практика на ВКС са решени от въззивния съд въпросите от предмета на спора: при доброволно предадено владение върху недвижим имот от носителите на вещно право на ползване на неговите собственици, какво владение упражняват последните – правомерно или неправомерно; откога изпадат в забава собствениците на недвижимия имот, относно правомерността на ползването му, респ. откога се дължи обезщетение за ползването на имота – от датата на доброволното предаване на владението или от датата, на която е поискано връщането му от страна на носителите на вещното право на ползване; приложима ли е хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС в случая и необходима ли е покана за заплащане на обезщетение.
В. съд е приел, че претенцията е с пр. осн. чл.59 от ЗЗД. Ответниците дължат обезщетение от началния момент, в който са ползвали имота без основание, но за част от периода вземането е погасено по давност. Според ОС в случая е неприложима разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, която урежда отношенията по ползването на съсобствена вещ.
Тези изводи са съответни на практиката на ВКС, вкл. приложената към изложението на касаторите – ответници по иска / р. по гр.д. №71/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №2179/08 г. на второ г.о., по гр.д. №142/09 г. на четвърто г.о./. За възникване на отговорността в общия случай на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е необходимо само неоснователно разместване на блага / ППВС №1/79 г./, без поканата към ползващия да има правопораждащото действие, предвидено в специалната, но неприложима за случая разпоредба на чл.31, ал.2 ЗС. Освен това, дори да се приеме тезата на касаторите – ответници, че владението на имота става неправомерно /без основание/ за тях от поканата на доброволно предалите го ищци за връщането му, то такава е отправена с исковата молба по чл.108 от ЗС в началото на 2006 г., преди началото на периода, за който е присъдено обезщетението.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и по жалбата на касаторите – ответници.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №905/12 г. от 8.04.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: