– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 893
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.02.2017 (осми февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3968 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 99 901/24.07.2016 година, подадена от Б. [населено място], срещу решение № 5026/16.06.2016 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав, постановено по гр. д. № 3838/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № ІІ-58-125/05.01.2016 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 58-ми състав, постановено по гр. д. № 80/2015 година, като са уважени предявените от О. Г. М. срещу Б. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на О. Г. М. от длъжността „старши инспектор по банков надзор“ в Дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции“ при Б. [населено място], извършено със заповед № 105-06113/06.11.2014 година на Управителя на Б. [населено място], а като последица от това М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а Б. [населено място] е осъдена да му заплати сумата от общо сумата от 3946.23 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа и за работа на по-ниско платена длъжност за периода от 07.11.2014 година до 07.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2015 година до окончателното заплащане.
В подадената от Б. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от О. Г. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба О. Г. М. е подал отговор на същата с вх. № 115 073/10.09.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 5026/16.06.2016 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав, постановено по гр. д. № 3838/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Б. [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 28.06.2016 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 99 901/24.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че със заповед № 105-06113/06.11.2014 година на Управителя на Б. [населено място] на О. Г. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 от КТ-неспазване на работното време, по чл. `90, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ-допуснати три закъснения или преждевременни напускания на работа за един календарен месец всяко, от които за не по малко от един час и системност на нарушенията на трудовата дисциплина. Заповедта е била връчена на М. ва 07.11.2014 година при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Прието е, че заповедта дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 193 от КТ.
Въззивният съд е приел, че з заповед № 105-06113/06.11.2014 година на Управителя на Б. [населено място] отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. Установено била, че на посочените в нея дати 07.10.2014 година, 17.10.2014 година и 22.10.2014 година М. не е спазил установеното от работодателя работно време.
Със заповед от 13.09.2010 година на управителя на Б. [населено място] било установено работно време за служителите в управление „Банков надзор” от 8.30-9.30 часа до 17.00-18.00 часа, с половин час обедна почивка. На посочените дати М. не бил изработил осем работен ден. Съставът на Софийски градски съд е приел, че отсъствието на работното място не се отричало и от самия служител, което било видно от неговите обяснения. В тях той признавал отсъствието си, като е твърдял че има оправдаващи го причини и разрешение за това от прекия му ръководител. Въззивният съд е приел за установено, че на 07.10.2014 година М. е отсъствал от 11.54 часа до 13.50 часа и е напуснал сградата на Б. [населено място] в 17.07 часа и има отработени шест часа и тридесет и девет минути. На 17.07. 2014 година отсъствието било от 12.18 часа до 14.05 часа, като М. е напуснал работното си място в 16.12 часа като е отработил пет часа и петдесет и три минути. На 22.10.2014 година О. Г. М. е излязъл 12.51 часа и се е върнал на работа в 14.03 ч, като окончателно е излязъл от работа в 17.02 часа като е отработил шест часа и петдесет и три минути. Според съда по същество Формално поведението на М. осъществявало състава на чл. 190, ал. 1 ,т. 1 от КТ и представлявало нарушение на трудовата дисциплина, което дава право на работодателя да му наложи дисциплинарно наказание. Не се установявало субективизъм и превратно упражняване на права от страна на работодателя при уволнението на М.. Не се установявала и твърдяната от М. връзка между предприетите от него и негови колеги действия в защита на техни трудови права и последвалите действия по налагане на дисциплинарно наказание. Налице било времево съвпадение между действията предприети от М., недоволен от решения на неговия пряк ръководител и наложеното му дисциплинарно наказани, но това времево съвпадение не било достатъчно да се приеме, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание упражнявайки предоставените му от закона дисциплинарни права превратно и недобросъвестно. Липсвали доказателства, от които да се направи категоричен извод за злоупотреба с права от страна на работодателя, в какъвто смисъл са били част от твърденията О. Г. М..
След преценка на фактите, при които е настъпило процесното нарушение съставът на Софийски градски съд е приел, че извършеното от О. Г. М. нарушение не е достатъчно тежко, за да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Това било така, защото по делото се установявало, че М. е допускал неспазване на работното време, в рамките установено от работодателя не само пред октомври 2014 година., а и в предшестващи периоди. В същото време се установявало, че извършваните атестации на М. са приключвали с много добра оценка, а по негови твърдения-за предходни години и с отлична оценка. Съществувала атестация на М. за периода от септември 2013 година до септември 2014 година , която е приключила с много добра оценка и от която се установявало, че организацията на работа на О. Г. М. е оценена високо от работодателя. Фактът, че работодателят е бил доволен от начина на работа и изпълнението на трудовите задължения от страна на М. се установявал и от продължителността на трудовото правоотношение и кариерното напредване на ответника по касацията в структурата на работодателя. С оглед на това въззивният съд е приел, че М. е имал възприет начин на работа, отпреди октомври 2014 година, който е включвал формално неспазване на работното време, както поради по-ранно идване на работа, така и поради по-ранно напускане на работа, които начин на работа явно е бил възприет и от работодателя. Работодателят е знаел за този начин на работа на М. и то още преди процесния период е бил в известност за това, че той формално не спазва работното си време, но не е санкционирал това поведение, което означава, че го е приел. От това следвало, че работодателят въпреки неспазването на работното време е бил доволен от начина на работа на М., след като въпреки формалното нарушение е давал много добри атестации на ищеца и не предприемал мерки за неговото санкциониране. С оглед така установените отношения между страните, липсва основание да се приеме, че изведнъж през октомври 2014 година толерираното до този момент поведение на М. на формално неизпълнение на работното време, е станало тежко укоримо нарушение на трудовата дисциплина дотолкова, че да обоснове налагане на дисциплинарно наказание уволнение. По тези съображения съставът на Софийски градски съд е приел, че извършеното нарушение не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Обстоятелствата, при които било извършено нарушението допускали налагане на дисциплинарно наказание, но по-леко от наложеното от работодателя. Затова било допуснато нарушение на чл. 190, ал. 2 във връзка с чл.189 от КТ, поради което и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на О. Г. М. се явявала незаконосъобразна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. [населено място] е поставила правните въпроси за това в съответствие с чл. `89 от КТ обосновава ли се налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ от наличието на повторяемост на извършените нарушения-закъснения и преждевременни напускания на работа, които се свеждат до частично непредоставяне на дължимото се по трудовото правоотношение поставяне на разположение на работодателя; за това възможно ли е работникът сам да решава кога да не полага труд и да не се явява на работа и как следва да се оцени това му поведение по критерия по чл. 189 от КТ и за това кое поведение се взема предвид при прилагането на този критерий-при извършване на нарушението или след извършването му; при извършването на системни нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно отделно нарушение, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, съответства ли на критериите по чл. 189 от КТ; за това обществената значимост на професията, характерът и значимостта на умишлено неизпълнените трудови задължения, които могат да доведена до значителни вредни последици за работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното следва ли да се вземат предвид при налагането на дисциплинарното наказание и при съдебния контрол върху законосъобразността му и за това какво е доказателственото значение на писмените обяснения на служителя по чл. 193, ал. 1 от КТ и следва ли съдът да ги прецени в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото, с оглед на всички обстоятелства. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от състава на Софийски градски съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на първия въпрос се твърди противоречие с решение № 127/18.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1099/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; по втория въпрос с решение № 2/26.02.2016 година, постановено по гр. д. № 3546/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; по третия с решение № 117/05.04.2012 година, постановено по гр. д. № 1306/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.; по четвъртия с решение № 2/26.02.2016 година, постановено по гр. д. № 3546/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № решение № 117/05.04.2012 година, постановено по гр. д. № 1306/2011 година и решение № 112/07.04.2015 година, постановено по гр. д. № 4587/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и по петия въпрос с решение № 112/07.04.2015 година, постановено по гр. д. № 4587/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Освен посочените по-горе въпроси в изложението на Б. [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поставят и въпросите за това дали с оглед на чл. 189 от КТ може да се включва като критерий поведението на работодателя и отношението му към предишни нарушения от страна на работника или служителя, извършвани извън процесния период, които той не е санкционирал, а също така и представлява ли такова поведение на работодателя смекчаващо обстоятелство за тежестта на тежко нарушение на трудовата дисциплина; за това при преценката на значимостта на системни нарушения на установеното работно време по чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, следва ли да се отчитат дадени от работодателя оценки за изпълнение на работата на служителя за минал период. Искането за допускане на касационен контрол на решението на Софийски градски съд по така поставените въпроси се мотивира с твърдения за съществуването на предвидените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК обстоятелства за това. Същите обаче се отнасят до материално правия въпрос за приложението на установените в чл. 189, ал. 1 от КТ критерий за налагане на дисциплинарно нарушение, за които самия касатор твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 227/29.06.2012 година, постановено по гр. д. № 1417/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 75/10.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5735/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Затова искането за допускане на касационен контрол по отношение на тях трябва да се счита като такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Така поставените от Б. [населено място] в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са съществени такива, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на състава на Софийски градски съд при постановяване на решението му. Предвид на това следва допуснато касационно обжалване на същото по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието му със задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, материализирана в посочените по-горе решения.
Тъй като по силата на чл. 59 от ЗБНБ касаторът е освободен от внасянето на държавна такса делото трябва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5026/16.06.2016 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав, постановено по гр. д. № 3838/2016 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.