1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
Гр. С., 30.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.10.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №6582/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. З. и Д. З. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №2495/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторите, поради неотстранени нередовности – неуточнени основание и съответстващ му петитум на предявените искове.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намират, че по въпроса: на какви изисквания трябва да отговарят указанията на съда за отстраняване на нередовностите, констатирани в исковата молба, съгл. служебното начало по чл.101, ал.1 ГПК, обжалваното определение противоречи на р. по гр.д. №3409/08 г. на първо г.о. на ВКС и опр. по ч.т.д. №854/10 г. на второ т.о. на ВКС.
Според цитираното практика на ВКС със задължителен за въззивните съдилища характер, указанията на съда / по чл.100, ал.1 и 3 от ГПК, отм. и чл.129, ал.1 и 3 от ГПК/ трябва да бъдат доведени до знанието на ищеца и да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците от неостраняването й. В случая въззивният съд е констатирал, че с разпореждането за оставяне на исковата молба без движение първоинстанционният съд е дал ясни и конкретни указания за нередовностите на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които ищците да отстранят и за последиците, ако това не бъде направено в дадения им срок. Първоинстанционният съд е указал на ищците да посочат пълния размер на частично предявените искове и дали претендират обезщетения за вреди от неизпълнение на договорни задължения на ответната банка / според преобладаващата част от твърденията им и представените доказателства/ или обезщетения за вреди от неправомерни действия на служители на банката. Следва да заявят още обезщетяване на какви вреди претендират – имуществени или неимуществени, като и в двата случая посочат в какво се изразяват вредите/ претърпени загуби, пропуснати ползи, направени разходи, болки страдания и т.н./.
В дадения им срок ищците не са изпълнили указанията на съда за отстраняване на констатираните ясно посочени по вид и начин на отстраняване нередовности, поради което според въззивния съд исковата им молба законосъобразно е върната на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
Поради изложеното не се установява противоречие на въззивното определение с цитираната практика на ВКС, като основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният в края на частната жалба материалноправен въпрос може да се разгледа при обсъждане на спора по съществото му / както и сам е определил касаторът, поставяйки го с изложението „по същество” в частната жалба/, но не и в настоящото производство. Негов предмет, видно от обжалваното определение, е процесуалният въпрос за допустимостта на производството по иска при констатирани и неотстранени нередовности на исковата молба.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №2495/13 г. от 26.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: