1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1279
Гр. С., 15.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 777/12 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр.д. №138/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ръководител звено търговска дейност” при ответника, извършено на осн. ч.328, ал.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите: кога е налице недобросъвестност на работодателя по чл.8 от КТ и чия е доказателствената тежест за установяването й, са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която прилагат. При преценка за наличието на потестативното право на работодателя по чл.328, ал.2 от КТ въззивният съд се е позовал само на липсата на длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност, без да обсъжда представените други доказателства за запазената по същност тр. функция с ръководен характер на ищеца, въпреки извършената промяна в организационно-управленската структура. Последното не поставя правен въпрос от предмета на спора като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба, а е довод за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон и необоснованост на изводите му по чл.281,т.3 от ГПК, който ВКС не разглежда в това производство /ТР №1/19.02.10 г./. Представените във връзка с този довод решения на ВКС по реда на новия ГПК и на ГПК отм. са в подкрепа на тезата на касатора, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна. Според тях такава е длъжността, пряко подчинена на ръководителя на предприятието с организационни и контролни за производствения процес функции/ р. по гр.д. №3738/08 г. на трето г.о. на ВКС/ ; за да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието е достатъчно да му е възложено ръководството само на един етап или фаза на трудовия процес / р. по гр.д. №1168/94 г. на трето г.о. на ВС/.
В. съд не е споделил нито изрично, нито чрез препращане по чл.272 от ГПК изводите на първоинстанционния съд за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на уволнението. Въпросът за злоупотребата с право по чл.8 от КТ и доказателствената тежест за установяването й въобще не е разглеждан от въззивния съд и затова поставения от касатора въпрос не е обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. В. съд е възприел и доразвил втората група съображения на първоинстнационния за незаконност на уволнението – работодателят, чиято е доказателствената тежест за установяване предпоставките на уволнителното основание, не е установил, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по см. на пар.1, т.3 от КТ. Не е представена длъжностна характеристика, а препращането към тази за предишната длъжност на ищеца – ръководител търговски отдел с твърдения, че са еднакви по тр. функция е недостатъчно и неубедително. Двете длъжности са различни не само по име, но и по място в организационната структура на предприятието, длъжностни изисквания, а вероятно и функция, ако се съди по преназначаването на ищеца от първата на втората с последното споразумение към тр. договор. Длъжността ръководител отдел по старата структура е ръководна по функции и място в структурата; това обаче не е установено за заеманата от ищеца към уволнението длъжност ръководител звено в отдел търговски. Първата от длъжностите е запазена в структурата на предприятието като пряко подчинена на ръководителя на направление „Ф.” и с образователни изисквания за заемането й бакалавър. Заеманата от ищеца длъжност ръководител звено е с по-ниски образователни изисквания – специалист, по структура е подчинена на ръководителя на отдела, двете длъжности са с различен шифър, а непредставянето на длъжностна характеристика не дава възможност да се установи какви конкретно са функциите за длъжността.
Това произнасяне не е в противоречие с цитираната практика на ВКС по въпроса коя длъжност е ръководна и как се установява това /ако се приеме, че такъв е поставен с посочените по -горе доводи от съществото на спора и приложената практика/ – не е установено длъжността да е ръководна в посочения там смисъл. Освен това, както е възразил ответникът по жалба, в практиката на ВКС трайно се приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя най – вече от длъжностната характеристика; такива са длъжностите, които отговарят за цялостния производствен процес в предприятието или в отделни производства – р. по гр.д. №1621/09 г. на ВКС, трето г.о.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №138/12 г. от 15.03.12 г.
Осъжда [фирма] да заплати на М. Д. С. 500 / петстотин / лв., разноски за адв. възнаграждение за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: