1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
ГР. С., 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №405/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Държавна агенция „Национална сигурност” /Д./ срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №9255/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Е. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „чистач” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Намира, че материалноправните въпроси за характера, изискванията и приложимостта в случая на предварителната закрила по чл.333, ал.4 от ГПК и процесуалния – за разпределението на доказателствената тежест за установяване на предпоставките и преодоляването й са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 от ГПК и с трайната практика на съдилищата, отразена в цитираните и приложени решения. Доводите за неправилност на посочените в изложението правни изводи на въззивния съд повтарят оплаквания в касационната жалба, сочат на основание по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство – ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е приел за установено и пред настоящата инстанция е безспорно между страните, че ищцата е член на синдикална организация /СО/ в Д.. Според ГС, като такава тя се ползва със закрилата, предвидена в чл.18, т.1 от К. – работодателят може да я уволни поради съкращаване на щата след предварително писмено мнение от ръководството /председател и секретар/ на СО в структурното звено. Изразеното писмено положително мнение за уволнението на ищцата от председателите на три синдикални организации в Д. не изпълнява това изискване, тъй като не е дадено и от секретаря на съответната синдикална организация, в която ищцата членува.
Въпросът за характера и приложимостта на предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ не е решен от ГС в противоречие с цитираната практика – р. по гр.д.№788/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК и р. по гр.д. №4898/02 г. на СГС. Според тях разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ е диспозитивна. Предвидената в нея предварителна закрила произтича от волята на страните по К. и е ограничена до посочените в закона уволнителни основания, за които е допустимо уговарянето й . В практиката на ВКС / напр. р. №534/2006 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1134/09 г. на трето г.о., по гр.д.№606/09 г. на четвърто г.о. по чл.290 от ГПК/ е прието, че уговорките в К. подлежат на тълкуване във всеки конкретен случай. В разгледаните там случаи в К. е предвидено уволнението на посочените основания да се извършва след предварително становище/ синоним на мнение/ на синдикалното ръководство, като се има предвид съгласие, с оглед смисловата близост на уговорката с императивната разпоредба на закона, целта й и систематичното й място в договора. В съответствие с тази практика и след конкретно тълкуване ГС е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.4 от КТ. Приел е още, че даденото в случая положително мнение / съгласие/ на председателите на 3-те синдикални организации при ответника не изпълнява предвиденото в К. изискване за съгласие на синдикалното ръководство – председател и секретар на съответната синдикална организация, според изрично посоченото в чл.18, т.1 от К. и пар.1, т.6 от ДР на КТ. Намерил е, че няма несъмнени данни писменото мнение, като диспозитивен в случая документ, да е подписано / дадено/ и от секретаря на синдикалната организация /не е установено, че едно от подписалите го като председател лица е и секретар на организацията, в която членува ищцата/. Председателят не може да взема и изразява мнението /съгласието/ еднолично – р. по гр.д. №1315/09 г. на трето г.о. Случаят не е идентичен с този по гр.д. №788/09 г. на четвърто г.о. на ВКС – там съгласието е дадено от ръководството на организацията по см. на пар.1,т.6 от ДР на КТ, а председателят само го удостоверява с предоставената му от устава на синдиката представителна власт. Или материалноправният въпрос за характера, предпоставките и приложимостта на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ не е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Според цитираното от касатора р. по гр.д. №788/09 г. на четвърто г.о., когато такава закрила е предвидена в К. и работникът е доказал, че се ползва от нея/ както е по настоящото дело/, тя е задължение за работодателя; изпълнението му се доказва чрез установяване на факта, че решението на синдикалното ръководство е обективирано в писмен документ, достигнал до работодателя. Това е проявление на принципа, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – по чл. 344, ал. 1, т. 1, и 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника. Работникът разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество /решение по чл. 290 ГПК № 89 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г., IV г. о., по гр.д. №1184/10 г. на трето г.о. и др./. Така и процесуалният въпрос за разпределение на доказателствената тежест относно закрилата не е решен от ГС в противоречие с практиката на ВКС
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №9255/11 г. от 5.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: