3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
ГР. С., 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7692/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. „Д. С.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №285/13 г. и по допускане на обжалването . С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу М. Г. с пр. осн. чл.207 КТ и чл.86 от ЗЗД – за сумата 6360 лв., липсващи пари, поверени на ответницата като материално- отговорно лице – касиер на Т., и 1986 лв. – лихва върху посочената главница.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалните въпроси: може ли съдът, като инстанция по същество да реши правен спор въз основа на заключение на счетоводна експертиза, основана на писмен документ / в случая одитен доклад/, който не е представен по делото и не е приет като доказателство; може ли първоинстанционният съд да назначи друго вещо лице, без да са налице основанията по чл.196 ГПК, като в определението за назначаване на вещото лице не са посочени образованието и специалността на новоназначеното вещо лице и то не е вписано в регистъра на вещите лица към назначаването.
Първият от въпросите не е от значение за спора, тъй като не съответства на данните по делото, въз основа на които са формирани решаващите изводи на ОС за недоказаност на иска. Вещите лица от тройната експертиза, ползвана от въззивния съд при решаване на спора, са поискали от първоинст. съд да задължи ищеца / сега касатор/ да представи одитен доклад за 2002 г. Ищецът е заявил, че не разполага с доклада, след което по молба на вещите лица им е издадено съдебно удостоверение и въз основа на него им е предоставен търсения одитен доклад , намиращ се в Националния съюз на ТПК, дирекция „Финансов контрол”. Изводите на вещите лица не са формирани само въз основа на този доклад, а най-вече въз основа на касовата книга и другите счетоводни документи, посочени в експертизата и в устно изложеното заключение. Затова непредставянето на одитния доклад за дейността на Т., намиращ се в съответната дирекция на НС на ТПК, с който кооперацията следва да е запозната извънсъдебно, не се е отразило на изясняването на спора и на изводите на съда, инстанция по същество.
Вторият от въпросите е разрешен в практиката на ВКС по начин, на който действията на съда – инстанция по същество по настоящото дело съответстват. Така в р. по т.д. №36/10 г. на първо т.о. на ВКС е посочено: „Заключенията на вещи лица от различни области на научното познание са по процесуалното си естество гласни доказателствени средства, допустими по ГПК, по отношение които решаващият съд има правомощието да ги цени съобразно изискването на чл. 12 ГПК, не е непременно обвързан от тях, а ги обсъжда в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. На това правомощие кореспондират установените в чл. 201 ГПК процесуални възможности за изслушване на допълнително или на повторно заключение от вещо лице, като това право принадлежи както на страната, така и на съда по арг. на чл. 200, ал. 3 и чл. 195 ГПК. Следователно, когато заключението не е ясно и възникват съмнения за неговата правилност, съдът служебно може да възложи допълнителна задача или допуска повторна експертиза”.
В случая пълномощникът на ответницата е поискал допълнително заключение от експерт – счетоводител, защото първоначално приетата единична експертиза, изготвена от в.л. – инженер, „не съдържа цялата информация”. Първоинстанционният съд е допуснал допълнителна експертиза и я е възложил на в.л. – експерт- счетоводител. Срещу компетентността на това вещо лице представителят на ищеца не е възразил по реда на чл.196 ГПК пред назначилия експерта първоинстанционен съд, който да провери и прецени възраженията. В опр. по гр.д. №6506/13 г. на ВКС, второ г.о. е посочено, че: „въпросите относно състава на експертизата и основанията за отвод на вещите лица се разрешават от съда, като всяка от страните може да иска отстраняване на вещо лице, ако е налице обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие /чл. 196, ал. 2 във връзка чл. 22, ал. 1 ГПК/. За да участва в качеството на вещо лице по делото, съответното лице трябва да притежава специална правоспособност, като изискванията за вписване в списъците на вещите лица са предвидени в Наредба № 1 от 16.01.2008 г. на Висшия съдебен съвет за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещите лица /ДВ, бр. 11 от 05.02.2008 г., изм., ДВ, бр. 98 от 11.12.2009 г./”.
Допълнителното заключение е оспорено от представителя на ищеца – касатор, и по негово искане и поради противоречие между първото и допълнителното единични заключения, е назначена тройна експертиза. Това действие на първоинстанционния съд съответства на практиката на ВКС. Така напр. в р. по гр.д. №644/10 г. на първо г.о. на въпроса: „следва ли съдът да допусне разширяване на експертизата в тройна, когато по делото са приети две противоречиви СТЕ и втората е оспорена?”, е отговорено: „При наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. Това задължение произтича от нормата на чл. 161, изр.2 от ГПК /отм/. Същият извод може да се направи и от чл. 203, изр.2 от действащия ГПК и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Това важи с още по-голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. В този случай съдът е задължен да уважи искането и съобразно правилото на чл. 157, ал.2, изр. 2 от ГПК /отм/, който определя и как да се формира тройната експертиза. Постановяване на решение без изясняване коя от констатациите и изводите е вярна има за последица нарушаване правото на защита на страната и необоснованост на решението”.
В съответствие с тази практика, първоинстанционният и въззивният съд са изградили решаващите си изводи по делото въз основа на събраните доказателства, като са ползвали най- вече констатациите на разширената счетоводна експертиза, назначена при посочените в цитираното решение предпоставки и с цел пълно изясняване на спора .
Поставените от касатора въпроси и изложените във връзка с тях доводи, не обосновават основната и допълнителната предпоставки за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №285/13 г. от 3.09.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: