1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
ГР. С., 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №453/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №94/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от П. К. срещу С. К. и касаторката иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД – сключеният между ищцата и ответника с нот. акт №256/08 г. договор за продажба на апартамент е признат за нищожен като привиден, прикриващ дарение на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: Представлява ли обратно писмо за привидност на договора документ, който изхожда само от една от страните по него – в случая декларация с нот. заверен на 16.10.09 г. подпис на отв. К., който не оспорва иска; Следва ли за установяване привидността на договора съдът да приеме за достатъчни изявления на страна по него и показания на свидетели, съдържащи данни, че цена не е плащана или относителната симулация следва да се установи чрез пълно и главно доказване на действителното намерение на страните; Допустими ли са св. показания за установяване наличието на обратно писмо, чието съществуване се твърди от ищцата, но не е представено по делото и никоя от страните не твърди, че е загубено. Намира, че първият и вторият от въпросите са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по гр.д. №1053/10 г. и по ГПК, отм.- р. по гр.д. №907/03 г. на първо г.о. и съдилищата / за представените решения на ОС Добрич и АС Пловдив обаче няма данни, че са влезли в сила, за да обосноват противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г./, а третият е от значение за точното прилагане на закона. Последното не е обосновано откъм специфичните за основанието по т.3 предпоставки – противоречив, непълен или неясен, обикновено нов закон, липса на съдебна практика или необходимост да се актуализира съществуващата, поради променени обществено – икономически условия – ТР №1/19.02.10 г. Във връзка с въпроса са изложени доводи за необоснованост на изводи на АС от съществото на спора, които са за осн. по чл.281 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство.
АС е приел, че дадената от отв. К., който не оспорва иска, декларация, с която се признава привидността на договора е начало на писмено доказателство. Тя не обвързва отв. К.К., тъй като не изхожда от нея и не разкрива напълно симулацията, но наличието й прави допустими св. показания за установяване на действителните отношения между страните. Същото е прието и в двете цитирани и приложени от касатора решения на ВКС / за това възразява в отговора на жалбата и отв. П. К./. В първото от тях по въпроса за допустимостта на св. показания за доказване симулативността на сделка при ограничението на чл.165, ал.2 от ГПК е посочено: „Свидетелските показания са допустими тогава, когато една от страните по сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ сделката, съгласие, относно нейния характер, вид и последици, като тази допустимост законът, в разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, обвързва от наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно твърдението за привидност. Тогава, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство /обратно писмо/, служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК и в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство…. В тази връзка, писменото доказателство, служещо като начало на писмено доказателство обвързва страните по отношение на доказването и допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство и по отношение на всички страни по сделката, доколкото при необходимото другарство изводът за действителността на сделката следва да е еднакъв по отношение на всички страни и на цялата сделка”.
По делото след преценка на представените писмени доказателства, вкл. представляващата начало на писмено доказателство декларация и св. показания, АС е приел за доказани действителни отношения на страните, каквито ищцата твърди и моли да се установят с предявения иск. Обосноваността на изводите на въззивния съд за разкритата симулация е довод по чл.281,т.3 от ГПК, който ВКС не разглежда в това производство.
АС не е изградил решаващи изводи за симулацията въз основа на доказано със св. показания по чл.165, ал.1 от ГПК пълно обратно писмо / подписано и от касаторката/. Затова въпросът е без значение за спора. Освен това ищцата твърди в исковата си молба, че то не се намира у нея поради обикновена небрежност – останало при сина й /отв.К./ и било загубено след развода му с касаторката / отговор на отв. К. на л.39/. В този случай за установяване наличието на документа са допустими св. показания – р. по гр.д. №43/02 г. на ВКС, четвърто г.о., приложено към отговора на ответницата по жалба П. К..
По поставените въпроси въззивното решение съответства на трайната и задължителна практика на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №94/12 г. от 18.07.11 г.
Осъжда К. К. К. да заплати на П. С. К. деловодни разноски за тази инстанция от 500 / петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: