3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
ГР. С. 27.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1348/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр.д. №1579/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу К. М. и Ц. М. за признавяне нищожността на сключения между страните / като продавач и купувачи/ договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], поради липса на съгласие на продавачката – чл.26, ал.2 от ЗЗД и евентуално за унищожаване на договора, като сключен с измама – чл.29 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всички допълнителни основания. Поставя като значими за спора въпросите: 1. налице ли е липса на съгласие, когато лицето макар да се е съгласило да сключи една сделка го е сторило, не за да настъпят последиците от тази сделка, а за да осигури настъпването на последиците от друга сделка; 2. налице ли е измама, когато лицето е убедено да даде съгласие за сключване на сделка, макар че то не желае настъпването на последиците на тази сделка; 3. когато има противоречие между писмени и гласни доказателства, следва ли това противоречие да се тълкува в полза на измамения. Намира, че първите два въпроса са решени в противоречие с цитираните и представени решения на ВКС по чл.290 от ГПК и по реда на ГПК, отм. – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, а третият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради липса на съдебна практика –т.3 от с.р.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи и служебно / ТР №1/19.02.10 г./ при съществуващата в случая вероятност решението по главния иск да е недопустимо на осн. чл.270, ал.3, пр.3 от ГПК. Според тази разпоредба и задължителната практика на ВКС – ППВС №1/85 г., т.9- недопустимо е решението, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание. Задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС по чл.290 от ГПК разяснява, че „за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон”/ р. по т.д. №516/09 г. на второ т.о. ВКС/. Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание – р. по гр.д. №92/09 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Според представената от касатора във връзка с първия въпрос практика на ВКС искът по чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД – за нищожност на договора поради липса на съгласие/какъвто е разгледаният от АС/, е различен от този по чл.26, ал.2,пр.5 от ЗЗД – за нищожност на договора поради привидност /какъвто твърди, че е предявила ищцата, повтаряйки като касатор обстоятелствата, заявени в исковата молба и по делото/.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1579/12 г. от 3.08.12 г.
Дава възможност на касаторката Н. М. да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС д.т. за разглеждане на жалбата от 323,73 лв. и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще й се върне.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: