Определение №1067 от 40484 по гр. дело №827/827 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О.
№ 1067
С., 02.11.2010 ГОДИНА

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 827 по описа за 2010г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид
следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби-първата от Л. И. Н.-Ч. от [населено място]-в лично качеството и втората от Я. Г. Ч.,Л. И. Н.-Ч. и Г. Ч.,чрез процесуалния им представител адвокат Й. против въззивно решение № 94 от 13.04.2009г. по в.гр.д.№ 2050 по описа за 2006г. на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение от 28.02.2006г. по гр.д. № 5322/2004г.на Софийски районен съд,25 състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда с конкретни указания във връзка с правната квалификация на предявените искове.

Следва да се посочи,че изложение,в което да е посочено основание за допустимост на подадената касационна жалба и конкретен въпрос,във връзка с който да се извърши преценка,е представено единствено от жалбоподателката Л. Ч..В същото тя се позовава и на трите основания по на чл.280 ал.1 от ГПК във връзка с поставения въпрос за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда,пред вид разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК и необходимостта от извършване на преценка на доказателствата по делото и фактическите констатации,за да обоснове изводите си с оглед разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК,който въпрос се поставя с оглед преценката на направената от въззивния съд правна квалификация на всеки един от предявените искове.

Липсата на нарочно изложение с формулиран въпрос и посочени основания за допустимост по втората подадена касационна жалба изключва възможността за допускането й до разглеждане по същество, тъй като – съгласно приетото в т.1 от TP №1/2009г.на ОСГТК на ВКС –
посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба,тъй като противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.

Във връзка с подадените касационни жалби е постъпил отговор от ответниците К. А. А. и Л. И. А.,с който поддържат изложеното в тях.

Последните са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :

За да постанови решението си въззивният състав е приел,че първоинстанционният съд не е разгледал нито един от исковете,с които е бил сезиран. Квалифицирал е предявените искове по следния начин:

– срещу първия ответник -Г. Ч./починал в хода на процеса, като на негово място са конституирани тримата му наследници-сега касаториАиск по чл.26 от ЗЗД, във вр.с чл.152 от ЗЗД,вместо по чл.26 ал.1 изр.1 от ЗЗД и като евентуален-иск по чл.29 от ЗЗД/както е приел районния съд/,
– срещу втория ответник -„Първа източна международна банка“ /П./ АД /сега „И. А. Б.“ А. чл.108 от ЗС вместо по чл.209 ал.З от ГПК/както е приел районния съд/
– срещу Г. Ч. и – [фирма] по чл.59 от ЗЗД за сумата от 10 000лв.,вместо по чл.72 от ЗС/както е приел районния съд/
– срещу ответниците К. А. А. и Л. И. А./приобритатели на процесния имот въз основа на извършена покупка от П. с договор с н.а.№ 121 от 26.05.2003г. /- иск по чл.108 от ЗС вместо по чл.26 ал.1 от ЗЗД /както е приел районния съд/.

При тези данни -следва да се приеме,че поставеният от касаторката Л. Ч. въпрос,свързан с разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК-не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Вън от съмнение е,че съдът е длъжен да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона и да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните,да направи преценка на доказателствата и съобразно това да изложи собствените си фактически констатации и правни изводи.В конкретния случай въззивният съд е направил именно това.Въз основа на изложените в исковата молба фактически доводи, посоченото от ищцата правно основание и направеното от нея искане, въззивният съд е квалифицирал предявените искове,като е изложил подробни мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи. Съгласно приетото в горецитираната т.1 от TP №1/2009г.на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос,въз основа на който касационната инстанция извършва селекцията на подадените жалби трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В тази фаза не се извършва преценка за законосъобразност , тъй като основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281 т.З ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт е възможна едва след като и ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290 ал.1 ГПК/.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О ПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 13.04.2009г. по в.гр.д.№ 2050 по описа за 2006г. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:!.

Scroll to Top