Определение №135 от 41305 по гр. дело №1072/1072 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

ГР. С., 31.01.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1072/12 г.,
Намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Средно образователно училище „ Й. Й.” срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен / ОС/ по гр.д. №223/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от И. Ж. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „учител” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.3 от КТ със заповед от 19.09.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Сочи, че въззивното решение противоречи на постановеното при сходна фактическа и правна обстановка решение на Сливенски ОС по гр.д. №504/10 г. / което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №238/11 г./ по въпроса: може ли да се признае за извършен подбор, удостоверен с протокол, в който има само позитивни оценки на оставащите на работа и няма оценки на съкратените. Освен това сочи, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които изброява. Прави и довод за необоснованост на изводите на ОС по съществото на спора във връзка с извършената своебразна оценка на качествата на ищцата преди уволнението, като са й предложени по –малко часове, поради невъзможност да се покрие пълният норматив на преподаване.
С. противоречие не се установява – в случая ищцата е посочила като основание за незаконност на уволнението неизвършването на задължителния за работодателя подбор по чл.329 от КТ. Ответникът в отговора на исковата молба е признал, че подбор не е извършен; затова и първоинстанционният съд не е включил този факт в спорните по делото. Пред въззивната инстанция ответникът по иска – касатор е навел несвоевременно при преклузиите по чл.133 и чл.266 от ГПК твърдения за извършен подбор под своебразна форма, които поддържа и сега.
В. съд е приел, че тези твърдения са за ново обстоятелство и не следва да се разглеждат, защото липсват предпоставките по чл.266, ал.2 и 3 от ГПК. Освен това, дори посочването на новото обстоятелство да беше допустимо, работодателят, чиято е доказателствената тежест за извършването на подбора, не е доказал, че е преценил квалификацията и нивото на работа на всички служители, заемащи еднородни длъжности, както е указано в ТР №3/16.01.12 г. Двете групи съображения на ОС, въз основа които е приел, че в процесния случай не е извършен законосъобразен подбор се различават от изложените в решението по гр.д. №504/10 г. на ОС Сливен, видно от повдигнатите за допускане на обжалването му въпроси – опр. по гр.д. №238/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Затова противоречието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, на което се позовава касаторът, не е налице.
Доводите за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост на въззивното решение са по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г., за което е възразила и ответницата по жалба.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Окръжен съд Сливен по гр.д. №223/12 г. от 19.06.12 г.
Осъжда Средно образователно училище „Й. Й.”гр. С. да заплати на И. И. Ж. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 200 / двеста /лв., адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top