1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
ГР. София, 23.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.11.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №531/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г., Ф. Г. и С. Г. срещу въззивното определение на Окръжен съд Б. /ОС/ по ч.гр.д. №695/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за спиране на производството по делото на осн. чл.182, ал.1,б.”г” от ГПК, отм. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3. Намира, че поредността на вписванията на сделките за имота при спор за собствеността му е от значение и в хипотезата на преюдициалност по чл.182, ал.1,б.”г” от ГПК, отм. В съд. практика не е изследван и не е отговорено на имащия значение за производството процесуален въпрос – винаги ли следва да се спре производството по обусловения иск, макар и при конкуренция на вписванията.
В обжалваното въззивно определение е прието, че производството по настоящото дело е започнало като образувано по два обективно съединени иска: за недействителност – унищожаване на договор за продажба на имот, с който ищците – сега касатори Г. прехвърлили собствеността му на отв. П. и за предаване владението на имота по чл.108 от ЗС. Производството по двата иска е разделено и е завършило по първия с влязло в сила решение за унищожаване на договора, като сключен с измама. Спорът е висящ по иска с пр. осн. чл.108 от ЗС, по който като ответници са конституирани и последващите приобретатели на имота Р. и А., закупили го след завеждане на иска и вписване на исковата молба.
Въззивният съд е спрял производството по този иск на осн. чл.182, ал.1,б.”г” от ГПК, отм., като е констатирал наличие на висящ преюдициален спор по иск с пр. осн. чл.135 от ЗЗД. С него последващият /и последен/ приобретател на имота А. е поискал да се обяви за относително недействително спрямо него решението по иска за унищожаване на продажбения договор, като постановено в привиден процес.Въззивният съд е приел, че след като действителността на договора за продажба е с преюдициален за ревандикационния иск характер, то с такъв е и въпросът за относителната недействителност на решението в спора за нея, по иска с пр. осн. чл.135 от ЗЗД.
Влязлото в сила решение по иска с пр. осн. чл.29 от ЗЗД съставлява пресъдено нещо и за последващия приобретател на имота, закупил го от ответника след завеждане на иска и вписване на исковата молба. Тази обвързаност приобретателят атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, а поставените въпроси във връзка с действието на вписването на исковата молба са неотносими към извода за преюдициалност на спора за действителността на първоначалната продажба на имота от ищците на ответника / чието материалноправно положение следва приобретателят/, признат и със самото обективно съединяване на исковете за унищожение на договора и за ревандикация на имота..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Б. по ч.гр.д. №695/10 г. от 12.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: