ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 23. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Р. Х. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. М. Т., представляван от адв. М. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като съществува съдебна практика по тях и съществуващата правна уредба е ясна и не се налага нейното тълкуване. По същество ответницата по касацията счита, че въззивното решение е по същество правилно, тъй като претендираните вреди не са доказани от представените частни свидетелстващи документи нито е доказана причинната връзка с нейното поведение, което правилно е оценено от въззивния съд като правомерно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011.
Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 1.173,50 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.