1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
ГР. С., 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4605/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №66/13 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу [фирма], [населено място], с пр. осн. чл.92 ЗЗД, вр. с чл.34 от Общите условия за продажба на ел. енергия на дружеството за размера над присъдените 3 590 лв. до предявения размер от 43 800 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Намира, че посочените в изложението изводи на ОС за размера на неустойката и по –конкретно по въпроса: ограничен ли е максималният й размер до 90 дни от разпоредбата на чл.34, ал.2 от ОУ, тълкувана съобр. чл.20 от ЗЗД, са немотивирани и необосновани и противоречат на цитираната и приложена практика на ВКС, разкриваща точното съдържание и предназначението на клаузата на чл.34, ал.2 от ОУ. Въпросът: допустимо ли е тълкуване на договор или отделна негова клауза, ако действителната воля на страните е ясна и безспорна, е разрешен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №1421/10 г. на първо г.о. и по т.д. №218/12 г. на второ т.о., в които е посочено, че тълкуване се налага, когато договорът или отделна клауза са неясни и следва да се разкрие действителната воля на страните..
В. решение е формално мотивирано като са изложени съображения за дължимост на неустойката по чл.34, ал.2 от ОУ при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на доставчика. В. съд е приел, че посочената разпоредба ограничава неустойката за срок от 90 дни, като обезщетение за по-големи вреди може да се търси по общия ред.
Приетото от въззивния съд противоречи на даденото в практиката на ВКС – напр. р. по т.д. №204/12 г. на второ т.о., тълкуване на същата разпоредба, а именно – че деветдесетдневният срок е такъв за извънсъдебно ангажиране на договорната отговорност на дружеството за неизпълнение на задължения по договора. По характера си срокът е давностен, противоречи на чл.111 от ЗЗД, като ограничава правата на потребителите и това дава основание цитираната разпоредба на ОУ да се признае за неравноправна по см. на чл.143 от Закона за потребителите.
Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси за тълкуване на чл.34, ал.2 от ОУ / по отношение на ограничението в периода на неустойката, приложено от ОС/, с оглед цитираната в изложението практика на ВКС, разкриваща различен смисъл и насока на същата разпоредба.
Затова и на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №66/13 г. от 27.03.13 г. в обжалваната отхвърлителна за иска част.
К. е освободен от държавна такса. Да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: