2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
ГР. С., 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.06.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №3451/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Е. и Ц. Е. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №1706/14 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството пред Градски съд С. и изпращането му по подсъдност на Районен съд София, на осн. чл.104, т.4 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намират, че определението на въззивния съд противоречи на сочената практика на ВКС и съдилищата относно обикновеното другарство, уредено в чл.215, т.1 ГПК, „тъй като исковете имат за предмет общи права и произтичат от общ юридически факт на общото право на собственост”. Според касатора „с прилагането на обикновеното другарство се осъществява и процесуална икономия и единство на присъдената сила към всички страни с оглед еднаквостта на правата им”.
С въззивното определение е констатирано, че делото е образувано по обективно съединени искове на касаторите за присъждане на обезщетение в размер от общо 26 000 лв., като причинените на всеки от тях неимуществени вреди се оценяват на по 13 000 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че делото е подсъдно на районния съд на осн. чл.104, т.4 от ГПК и това обстоятелство не се променя нито от твърдяното от ищците качество на съсобственици на имота, от чието заграждане твърдят да са претърпели претендираните неимуществени вреди, нито от еднаквото правно основание на двата иска.
При тези изводи на въззивния съд по процесуалния въпрос за родовата подсъдност на делото, поставените от касаторите въпроси са без значение за спора. Обикновеното другарство на съсобствениците на имота по исковете им за неимуществени вреди от неправомерно въздействие върху имота, не е от значение за подсъдността на делото. Представената практика – опр. по ч.гр.д. №237/13 г. на ОС Пазарджик и по ч.гр.д. №5812/13 г. на първо г.о., е неотносима към въпроса за определяне на подсъдността при кумулативно съединени искове, всеки от които е с цена под 25 000 лв. и обикновено другарство на ищците. В практиката на ВКС е изразено възприетото и от апелативния съд в случая разбиране, че всеки един от предявените искове е отделен – със самостоятелно правно основание и размер. Възможността за субективно или обективното съединяване и наличието на връзка между исковете е без значение за подсъдността им, която се преценява за всеки един иск с оглед неговата цена./ опр. по ч.гр.д. №289/06 г. на трето г.о./. В този случай не намира приложение чл.55, ал.4 ГПК, отм. / опр. №40/84 г. на четвърто г.о./
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по гр.д. №1706/14 г. от 13.05.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: