1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
гр. София, 14.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №694/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. И. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №4624/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от А. Еркеров, Р. Еркерова и Р. Еркеров срещу касатора иск по чл.124, ал.4 от ГПК – установена е неистинността / неавтентичността/ на сключения между страните договор за заем от 25.12.97 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторът. Поставя процесуалния въпрос за допустимостта на иска по чл.124, ал.4 от ГПК / за нея съдът следи и служебно – ТР №1/10 г./ и установеността на претенцията / твърди, че при решаване на спора не са преценени част от доказателствата/ . Сочи, че въпросът за допустимостта на иска по чл.124, ал.4 от ГПК, предявен след влизане в сила на решението, основано на оспорения с иска документ, се решава противоречиво в практиката и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да приеме, че искът е допустим, въззивният съд се е позовал на имащата незабавно действие разпоредба на чл.303, ал.1,т.2, пр.1 от ГПК. Приел е, че с нея като основание за отмяна на влязло в сила решение е предвидено установяването по съдебен ред на неистиността на документ /а не на подправката му като престъпно обстоятелство по см. и в хипотезата на чл.231, ал.1,б.”в” от ГПК, отм./, поради което трайната практика за недопустимост на иска по чл.97, ал.3 от ГПК, отм., след влизане в сила на решението, основано на оспорения документ, е неприложима. Това становище не е в противоречие с представените определения на ВКС, които нямат характер на практика по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, нито с решение №1869/60 г., което е практика по т.2. Те са съобразени със старата разпоредба на чл.231, ал.1,б.”в” от ГПК и настъпилата законодателна промяна с новия ГПК не е обсъждана.
В определение на ВКС №18/18.01.10 г. по т.д. №876/09 г. и Решение по т.д. №270/08 г. на ВКС, търг. колегия, второ отд./ последното е практика по чл.280, ал.1, т.2/, постановени при действието и с оглед на новата разпоредба на чл.303, ал.1,т.2, пр.1 от ГПК е възприето разрешението за допустимостта на иска по чл.124, ал.4 от ГПК, когато е заведен след влизане в сила на решението, основано на оспорения документ, което е дал и въззивният съд в случая.
Въпросите за установеността на претенцията не са поставени в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК – позоваването на подписан след оспорения от ищците документ, с който са признали и потвърдили вземането, е относимо не към интереса им от иска и предмета му, а е по същество на спора за дълга, който е извън настоящото производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №4624/09 г. от 7.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: