1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
ГР. С., 21.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.12.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №671/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. С. срещу въззивното определение на Окръжен съд Шумен по ч.гр.д. №519/11 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на касатора срещу влязла в сила заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по реда на чл.410 -416 от ГПК. Прието е, че заповедта за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, по силата на изричната разпоредба на чл.413, ал.1 от ГПК.
В частната жалба пред ВКС се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна.
В. съд е сезиран с частна жалба срещу заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист – посочено е, че са издадени в нарушение на чл.412 от ГПК, че е изтекла абсолютната давност за вземането и се прави отвод за местна подсъдност; иска се обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.
При тези данни изводът на въззивния съд за недопустимост на жалбата срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и издадения изпълнителен лист / разпореждането за издаване на листа се обжалва със съображения за пороци на заповедта, въз основа на която е издаден/ е законосъобразен. Приложимо е ограничението на чл.413, ал.1 от ГПК. Длъжникът е можел да се защити по чл.414-415 от ГПК с възражение, но не го е направил.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №519/11 г. от 10.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: