1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
ГР. С. 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.02.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1326/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен /ОС/ по гр.д. №270/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение в спор по чл.357 от КТ е отхвърлен искът на касаторката срещу „Дом за възрастни с умствена изостаналост”, [населено място] за отмяна на дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение”, наложено й със заповед на директора на дома от 17.06.10 г., връчена на 19.06.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора въпросите: 1. за задължението на работодателя / респ. на съда при решаване на спора по чл.357 от КТ/ да изясни фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението, преди да наложи наказание за него; 2.за задължението на работодателя преди налагане на наказанието да изслуша работника и да приеме писмените му обяснения, както и да оцени посочените от него доказателства; 3.за начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и за значението на грешките в това убеждение поради нарушаване на логически, опитни или научни правила; 4. за задължителните реквизити на заповедта за налагане на наказанието и какво е значението на липсата на някой от тях / в случая дата и място на извършване на нарушението/; 5. за процедурата по налагане на наказанието и нарушаването й /в случая поради липса на писмена покана за обяснения до работника с посочен срок за изпълнение/. Намира, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/01 г., т.12 и с трайна практика на съдилищата, която представя и са важни за точното прилагане на закона и развитието на правото „защото, ако се приеме, че работодателят не е необходимо обективно и в цялост да преценява доказателствата, то винаги ще съществува опасност от несправедливи решения”.
Част от поставените въпроси / по т. 1 и 3 /сочат на оплакване за неправилност– необоснованост и незаконосъобразност, на решението – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, според приетото и в цитираната т.12 на ТР №1/01 г., за което ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г..
По останалите правни въпроси от предмета на спора въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – решения по чл.290 от ГПК, и с трайната практика на съдилищата по ГПК, отм. –т.2. Практиката на ВКС и съдилищата се формира от влезли в сила решения по действащия и отменения ГПК, а за представеното от касатора Р №81/10 г. на Видински окръжен съд няма данни да е окончателно – ТР №1/19.02.10 г.
Във въззивното решение е прието, че преди налагане на наказанието, на 22.04.10 г. ищцата е дала обяснения до директора на ответния дом по повод подадени жалби на М. П. и А. С. от 20.04.10 г., с които , видно от съдържанието на обясненията е запозната. Така работодателят е спазил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да поиска от служителя обяснения за нарушението, преди налагане на наказанието и да събере и оцени, видно от становището на зам. директора Д. доказателствата във връзка с нарушението. Този извод на ОС по въпроса съответства на практиката по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №20/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1687/09 г. на трето г.о. и др. КТ не предвижда задължителна писмена покана към работника със срок за обяснения, според въпроса на касаторката, като част от дисциплинарната процедура. Самото искане за даване на обяснения, което изхожда от носителя на дисциплинарна власт, както и даването на обяснение пред носителя на дисциплинарна власт, или адресирано до него или до упълномощено лице, което е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина, насочва към открито дисциплинарно производство, респ. към възможност за носене на дисциплинарна отговорност. Няма изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на наложено дисциплинарно наказание – Р по гр.д. №301/09 г. на трето г.о.
Според ОС, заповедта за наказанието е подробно мотивирана с посочване на обстоятелствата по чл.195, ал.1 от КТ, вкл. чрез препращане към актове- писмено становище и докладна, с която ищцата е запозната. В заповедта и в актовете, към които препраща са посочени времето и мястото на нарушенията. Тези изводи на ОС по поставения въпрос за съдържанието на заповедта за налагане на наказание също съответстват на практика по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №465/09 г. на трето г.о.
В. съд при заявеното с иска оспорване и събраните доказателства е приел за установено извършването на описаните в заповедта за налагане на наказанието нарушения и съответствието им по тежест с тази на наказанието, на осн. чл.189 от КТ –Р по гр.д. №626/09 г. на трето г.о. на ВКС.
Така по въпросите не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Практиката по налагането на дисциплинарни наказания по КТ, създадена въз основа на законодателна уредба от 1992 г. е дългогодишна, трайна и обхваща разнообразието на отнесените към съда спорове. Затова не се налага допускане на обжалването и по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №270/11 г. от 23.06.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: