ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 145
София, 27.04.2012
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1427/11 г., Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280, ал.2 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на МВР срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1392/11 г., с което на ищеца Л. П. са присъдени законната лихва върху претендираното и платено в хода на процеса обезщетение по чл.252 от ЗМВР и разноските за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, и по допускане на обжалването.
Касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното за присъждане на законната лихва върху платеното в хода на процеса обезщетение от 25 228 лв. за периода 1.10.-21.12.10 г., е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК / данни за лихвения процент и размера на лихвата за близък до процесния период се съдържат в заключението на вещото лице на л.28 от делото на ОС/ и следва да остане без разглеждане.
По жалбата в частта за разноските: АС е оставил в сила първоинстанционното решение, с което на ищеца са присъдени 954 лв. и му е присъдил още 600 лв., все за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции по същество. Въззивният съд е приел, че в случая е приложим чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определеното по делото адвокатско възнаграждение не е прекомерно по см. на чл.78, ал.5 от ГПК, при направено от ответника възражение за това.
Присъждането на адвокатското възнаграждение за първата инстанция в минималния размер по чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/04 г., при интерес над 10 000 лв. към завеждане на делото, е съответно на практиката на ВКС по чл.274, ал.З от ГПК в приложеното определение по ч.гр.д.
№46/11 г. на четвърто г.о., по поставения от касатора въпрос за прекомерността на адв. възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК. В определението е посочено, че уговореното между адвокат и клиент адв. възнаграждение може да бъде намалено при възражение за прекомерност до размера, посочен в наредбата по чл.36 от ЗАдв. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, предоставяща на органите на адвокатурата правото за определят размера на минималните размери на адвокатското възнаграждение. Законова делегация същите органи да определят размера по чл.78, ал.5 от ГПК обаче няма. Затова правилото на пар.2 от Наредба №1/04 г. е издадено извън законовата делегация и не се прилага. По тези съображения, които настоящият състав споделя, възнаграждението за въззивната инстанция се явява прекомерно при размера на обжалваемия интерес / лихва и разноски/ по чл.7, ал.2, т.2 от наредбата и присъденото на ищеца за тази инстанция адв. възнаграждение следва да се намали на 250 лв. Също толкова следва да му се присъдят и за касационната инстанция.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О ПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на МВР срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1392/11 г. от 29.07.11 г. в частта, с която е присъдена законната лихва върху претендираното и платено в хода на процеса обезщетение по чл.252 от ЗМВР.
Не допуска касационно обжалване на посоченото въззивно решение, в частта с която е потвърдено първоинстанционното за присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 954 лв., за първата съдебна инстанция.
Изменя посоченото въззивно решение в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като осъжда МВР да заплати на Л. Н. П. 250 / двеста и петдесет/ лв. разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Осъжда МВР да заплати на Л. Н. П. още 250 / двеста и петдесет/ лв., разноски за адв. възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок.
2
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: