1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
ГР. С., 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №1885/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №353/14 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за приемане при условията на чл.423, ал.1 ГПК на възражение против заповед за изпълнение, издадена по заявление на [фирма] от СРС, по гр.д. №3916/13 г.
Частната жалба е недопустима, за което е възразил и ответникът [фирма]. В практиката на ВКС / напр. опр. по ч.гр.д. №4678/13 г. на първо т.о./ трайно се приема, че актът на въззивния съд за отхвърляне /неприемане/ на възражението не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Производството по чл. 423 ГПК не е същинско въззивно производство. В него въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение. Производството е извънинстанционно и с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед. При приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл. 415 ГПК действие, а при неприемането му, заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Аргумент за необжалваемост на определението по чл. 423 ГПК е и сходният характер с производство по отмяна на влезли в сила решение, което е едноинстанционно.
Постановеното определение не е преграждащо развитието на делото /на заповедното производство/, нито обжалваемостта е предвидена в закона. Извършваната проверка е за охрана на правата на длъжника, лишен от възможността да оспори вземането, поради което съдебният акт не дава разрешение по същество на заповедното производство. Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред ВКС – чл. 274, ал. 1, респ. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната жалба следва да остане без разглеждане като недопустима и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №353/14 г. от 14.01.14 г., с което не е прието възражение на дружеството срещу заповед за изпълнение, по реда на чл.423 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: