1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
ГР. С., 19.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.06.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2402/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Злата И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №2111/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по исковете на П. И. срещу касаторката бракът на страните е прекратен с развод, по вина и на двамата съпрузи и семейното жилище – къща в [населено място], Бургаска обл.,е предоставено за ползване на ищеца. Отхвърлен е искът на касаторката срещу П. И. да й заплаща месечна издръжка от 150 лв., на осн. чл.145 СК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
К. намира, че обжалване на решението на ОС следва да се допусне „ с оглед критериите на чл.280, ал.1 ГПК”. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото са въпросите : за прекратяване на брака с развод и постановяване на решение за брачната вина; за предоставяне ползването на семейното жилище и за издръжката. Излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение по тези въпроси / съвпадащи с разгледаните искове/.
Както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г. основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касаторката. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, което се сочи формално в изложението към жалбата, е налице при непълен,неясен или противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по поставения правен въпрос или при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при нови обществени условия и законодателство. Такива предпоставки касаторката не твърди и не обосновава.
По брачния иск за развод с произнасяне за вината – чл.49 СК, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС – ППВС №1/57 г., т.3, 14 и 15 и ППВС №10/71 г.. Там е разяснено, че дълбокото разстройство на брака е налице, когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие и уважение между тях, липсват взаимопомощ и другарски отношения; състояние, при което брачната връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание, съответствуващо на морала и закона.По всяко дело съдът трябва да установи причините, които са предизвикали разстройството на брака, проявите на това разстройство, да прецени дали това е само временно разстройство, или то е трайно и непоправимо.
Конкретно по делото, въз основа на събраните и обсъдени доказателства, ОС е установил, че между страните е настъпила фактическа раздяла и отношенията им са силно влошени от непрекъснати дрязги и неразбирателства по всякакъв повод и най-вече за пари. Брачната връзка е само формална, като разстройството не може да се преодолее и да се възстановят нормалните за съпрузите отношения. Произнесъл се и за вината при конкретните за случая обстоятелства, като е приел, че тя е и на двамата съпрузи. Те са проявили взаимна грубост и недоверие, не са положили усилия да възстановят разбирателството и взаимното уважение в семейството и в крайна сметка са се отчуждили невъзвратимо на късна и за двамата възраст/ родени са съотв. през 1943 и 1944 г./.
По иска за предоставяне на семейното жилище е преценил, че то е единствено на ищеца И., който притежава ид. част от имота по наследство. К. притежава идеални части от други жилищни имоти, в които живеят нейните деца. В бракоразводния процес съдът решава само спора за ползване на семейното жилище, но не и за други права на страните – ППВС №1/12 г., р. V, каквото е придобиването му по давност и от съпругата. Съпругата няма жилищна нужда – ППВС №1/12 г., т.6, такава има само съпругът, който след като напуснал жилището е живял при приятели и в старчески дом.
По иска за издръжка по чл.145 СК въззивният съд е приел, че ищцата не е невиновен съпруг и няма право на издръжка – арг. от ал.1. Този извод съответства на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Така в р. по гр.д. №1635/11 г. на трето г.о. на ВКС е посочено: „За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка/невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/ и специалните правила относно – значението на вината, срока на издръжката и прекратяването й. Идеята на законодателя – е защита на съпруга, който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, без доходи и собствено имущество”.
Тези предпоставки за получаване на издръжка от ищцата в конкретния случай не се установяват, затова изводите на ОС за неоснователност на иска са съответни на практиката на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2111/12 г. от 19.12.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: