1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
ГР. С., 22.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1401/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №738/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. Б. срещу касатора искове по чл.357 КТ , вр. с чл.124 ГПК, като е признато за установено тр. правоотношение между страните за периода 1.11.08 г. – 16.02.11 г., за длъжността”технически сътрудник” при уговорено месечно тр. възнаграждение от 580 лв. и по чл.128 КТ, като на ищцата са присъдени 9793 лв., неизплатено тр. възнаграждение за периода 17.12.08 – 16.02.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, но само формално, без да сочи ясно и точно правни въпроси от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването и без да обосновава специфичните за основанието допълнителни предпоставки, според разясненията в ТР №1/19.02.10 г.
К. намира за неправилен извода на ОС, че е установено наличието на сключен валиден тр. договор между страните. Развива подробни съображения от съществото на спора за необосноваността на този извод – според касатора до подаване на исковата молба страните не са сключвали тр. договор / такъв не е двустранно подписван от тях, нито е регистриран по съответния ред/. Друг неправилен извод на ОС според касатора е, че работодателят дължи заплащането на тр. възнаграждение наслужителя, „дори той да не е на негово разположение, както е в случая” – след м.май на 2009 г. ищцата не е била на разположение на работодателя.
Съгласно ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.
В случая касаторът оспорва фактическите изводи на въззивния съд за наличие на тр. договор между страните за процесния период и за изпълнение на задължението на служителката да работи възложената й работа, като предпоставка за изпълнение на насрещното задължение на работодателя да й заплаща тр. възнаграждение – чл.124 КТ. Тези доводи не са правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК според разясненото в цитираното тълкувателно решение.
Освен това, основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е налице при неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закона, чието тълкуване се налага за еднаквото му прилагане по поставения правен въпрос или при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство. Такива предпоставки касаторът не твърди и не обосновава. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК, на които всъщност се е позовал касаторът.
Дори да се приеме, че в изложението са поставени правни въпроси относно сключването и формата на трудовия договор, като основание за възникване на трудово правоотношение, те са разработени в съдебната практика, вкл. по чл.290 от ГПК. Така напр. в р. по гр.д. №595/11 г. на трето г.о. на ВКС, при подобни на тези по настоящото дело данни и спорни въпроси, е прието, че: „Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно / р.по гр. д. № 326/1990 г. на III г. о./. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна – чл. 14, ал. 1 ЗЗД. Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /р. № 1393/11.07.1994 . по гр. д. № 1393/93 г. на III г. о./. При липсата на форма за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор /р. по чл. 290 ГПК № 907/2.05.2011 г. по гр. д. № 3752/2008 г. на I г. о./. Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани – чл. 74, ал. 6 КТ. С р. № 1214/1995 г. на III г. о. ВКС е приел, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време.” В. решение е постановено в съответствие с тази практика.
В закона – чл.128, т.2 КТ, и практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1553/06 г. на второ гр. отд. на ВКС, е посочено, че работодателят е длъжен да заплаща уговореното тр. възнаграждение само за извършената работа. В. съд е уважил иска по чл.128, т.2 от КТ, като е приел, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение и ищцата е изпълнявала трудовата си функция. За обосноваността на този извод, която касаторът оспорва, ВКС не се произнася в това производство, както бе посочено по-горе.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №738/12 г. от 26.10.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: