1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
ГР. С., 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4252/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. В. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №1645/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Агенция „Митници” – Ц., [населено място] по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „ младши митнически специалист” в специализирана администрация в Митница С., извършено на осн. чл.325, т.12 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с определение на ВКС по гр.д. №4801/08 г. на второ г.о. – въззивният съд е приел, че единствената предпоставка за прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл.325, т.12 от КТ е длъжността да бъде определена за заемане от държавен служител. Не е разгледал съществения за спора въпрос дали длъжността се запазва, макар и с известна, но несъществена промяна на тр. функции, който е относим към разграничаването на основанията по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 и по чл.325, т.12 от КТ.
Въпросът не е формулиран като правен въпрос от предмета на спора – ТР №1/19.02.10 г., а като довод по съществото му. Освен това във въззивното решение, въз основа на данните по делото и с позоваване на практиката на ВКС, е изследвано и е прието за доказано трансформирането на заеманата от ищцата по тр. договор длъжност в длъжността инспектор, като различно е само наименованието на длъжността, но не и същественото съдържание на тр. функция. Длъжността инспектор се заема по служебно правоотношение, съгласно цитираната във въззивното решение Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, прието с ПМС №129/12 г. и така според въззивния съд са налице предпоставките на използваното от работодателя уволнително основание по чл.325, т.12 КТ.
Освен че не е формулиран ясно и точно въпрос от предмета на спора, соченото от касатора опр. по гр.д. №4801/08 г. на второ г.о. постановено по реда на чл.288 ГПК, не е практика на ВКС по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/28.09.11 г. Приетото от въззивния съд относно предпоставките на уволнителното осн. по чл.325, т.12 КТ съответства на практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1654/09 г. на трето г.о. по чл.290 ГПК и на съдилищата за сходни с процесния случай – напр. по гр.д. №17049/12 г. на ГС – С. /обжалване на което не е допуснато с опр. по гр.д. №3493/13 г. на трето г.о. на ВКС/ и по в.гр.д. №265/13 г. на ОС Пловдив/ обжалване на което не е допуснато с опр. по гр.д. №3555/13 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №1645/13 г. от 29.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: