2
определение по гр.д.№ 4182 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4182 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. Г. Б.- трето лице- помагач на ответника по делото А. А. касационна жалба срещу решение № 447 от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 283 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X състав, с което е обезсилено решение № 376 от 07.02.2017 г. по гр.д.№ 17617 от 2015 г. на Пловдивския районен съд, X. граждански състав за допускане на делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ,ап. …., между Б. Г. Б. и А. С. А. при равни квоти и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за конституиране на Р. Г. Б. като страна по делото- необходим другар по иска за делба.
Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението е очевидно неправилно и противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 103 от 18.07.2013 г. по гр.д.№ 815 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 84 от 15.07.2016 г. по гр.д.№ 95 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по посочени от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси:
1. След като не е доказана съсобственост от ищеца по отношение на приобретателя по сделката А. А., налице ли е правен интерес у ищеца да предяви иск за делба и този иск следва ли да бъде допускан ?
2. Преклудирана ли е възможността за конкретизация на иска с приключване на първоинстанционното дело и ако е така- не следва ли въззивният съд да прекрати делото ?
В писмен отговор от 03.10.2019 г. ответникът по жалбата Б. Г. Б. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано. Същевременно сам признава, че не е предявил иск по чл.76 ЗН, а иска да се допусне делба на наследствения имот с приобретателя по сделката А. А., като се приеме, че тази сделка има вещно-прехвърлително действие само за притежаваната от другата наследница 1/2 ид.ч. от имота.
Другият ответник по касационната жалба А. С. А. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /страна по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния апартамент при равни квоти между Б. Г. Б. и А. С. А., въззивния съд е приел, че в делото за делба не е участвал като страна необходим другар- Р. Г. Б.. Счел е, че Р. Б. е необходим другар по делото, тъй като е прехвърлила наследствения имот на А. А. със сделка от 12.12.2012 г., която ищецът Б. Б. е искал да бъде прогласена за относително недействителна на основание чл.76 ЗН.
В мотивите на въззивното решение е посочено, че с уточнителна молба от 14.01.2016 г. ищецът Б. Б. изрично е заявил, че не предявява иск по чл.76 ЗН за относителна недействителност на договора за покупко-продажба от 12.12.2012 г., а че иска само делба на наследствения имот, и то не с другата наследница по закон Р. Б., а с приобретателя по сделката А. А.. Предвид тази молба с определение от 04.10.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл.76 ЗН. Това определение на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки това, въззивният съв в решението си е приел, че предмет на делото е не само иск за делба, но и иск по чл.76 ЗН.
Касационното обжалване на това решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от прочита на въззивното решение е видно, че то е постановено в нарушение на основополагащия принцип на диспозитивното начало в гражданския процес. При изрично посочване в мотивите на решението и установено по делото, че производството по иска с правно основание чл.76 ЗН е прекратено с влязло в сила определение, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за разглеждане на този иск, което е в разрез с правилото на чл.6, ал.2 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447 от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 283 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Р. Г. Б. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.