2
определение по гр.д.№ 4121 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4121 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Н. срещу решение № 402 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 2643 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, с което е потвърдено решение № 354 от 02.08.2018 г. по гр.д.№ 2520 от 2017 г. на Асеновградския районен съд, 1 граждански състав в частта му за уважаване на предявения от М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г. срещу Е. Н. Н. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за следния имот: 8,88 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № ………. по кадастралната карта на [населено място], неправилно заснети като част от съседен поземлен имот с идентификатор ………., която част се намира в югоизточната част на имот с идентификатор …………. и е означенва с цифри 1,2 и 3 на скица № 6 към заключението на в.л.В. Г..
Касаторката твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2003 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните посочени правни въпроси:
1. По предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР към кой момент съдът следва да установи правото на собственост на погрешно заснетата в кадастралната карта част от имот ?
2. Длъжен ли е първоинстанционният съд да очертае правилно предмета на спора и да разпредели доказателствената тежест ?
3. Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на жалбата срещу решението на първоинстанционния съд да изясни спора и да поправи пропуските при първоначалното разглеждане на делото ?
Освен това се твърди, че произнасянето по делото би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 21.10.2019 г. ответниците по касационната жалба М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
Преди да се произнесе по въведените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира, че е налице съмнение за допустимостта на съдебното решение поради следното: В исковата молба първоначалният ищец Б. Н. Г. /наследодател на конституираните след смъртта му като ищци М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г./ е претендирал за решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците Е. Н. Н. и Н. М. Н., че той е собственик на спорната част към 08.07.2004 г.- датата на влизане в сила на заповедта на ИД на АГКК за одобряване на кадастралната карта на [населено място]. С първоинстанционното решение съдът е уважил този иск, като изрично е записал в диспозитива си, че признава ищците за собственици на спорния имот към датата на одобряване на кадастралната карта на [населено място], тоест към 2004 г. Въззивният съд е потвърдил това решение на първоинстанционния съд.
В т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ищецът по иск с правно основаине чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. Например, в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ,когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на приет първи подробен устройствен план на населеното място, в който случай грешката в кадастралната карта има значение за размера на имотното обезщетение на бившия собственик, част от чийто имот се отчуждава по силата на този първия подробен устойствен план за обособяване на необходими площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура.
Предвид на това и доколкото в настоящия случай не се касае за грешка в кадастрална карта, свързана с план по чл.16, ал.1 ЗУТ, съществува съмнение относно това дали ищците имат правен интерес от предявяване на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване на собственост към 2004 г. и съответно съмнение за допустимостта на постановените по този иск първоинстанционно и въззивно решение. Поради това касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд следва да се допусне служебно от ВКС на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 2643 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката Е. Н. Н. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.