2
определение по гр.д.№ 113 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София,05.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 113 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Ж. срещу решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1267 от 2010 г., с което е отменено решение № 1223 от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 7055 от 2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по предявения от М. Я. М., Нанка Я. К. и В. Я. П. срещу Е. Г. Ж. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че Е. Г. Ж. не е собственик на поземлен имот № 134 с площ от 600 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Б. дере” в землището на [населено място] при граници: от две страни- път и имоти с идетнификатори № 5039510, № 5030472 и № 5030469.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора съдебна практика по следните въпроси: 1. Има ли нормата на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ /нова от 1997 г./ обратно действие, 2. Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 21.01.2011 г. ответниците по жалбата М. Я. М., Нанка Я. К. и В. Я. П. оспорват същата и претендират за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответникът Е. Ж. не е станал собственик на процесния имот по силата на изкупуване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е имал право да изкупи имота- в него към 01.03.1991 г. не е била построена сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а само дървена барака с площ 3 на 4 м., която не е била водоснабдена и електрифицирана и като такава не е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване.
С оглед тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касатора правен въпрос /има ли нормата на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ /нова от 1997 г./ обратно действие/ е от значение за изхода на делото. По този въпрос обаче вече има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 149 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 595 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., според която нормата на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ е тълкувателна по своя характер и като такава има обратно действие- действа от момента на влизане в сила на нормата, която тълкува, в случая пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика на ВКС, а от постановяването й не са настъпили промени в законодателството или в обществениште отношения, които да налагат промяна на тази съдебна практика, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по този въпрос.
Вторият посочен от касатора правен въпрос /следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена/ касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно,сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. По този въпрос липсва утвърдена съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ето защо, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Е. Г. Ж. срещу решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1267 от 2010 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 70,20 лв. /седемдесет лева и двадесет стотинки/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне в срок на държавната такса, жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.