О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 31.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3117/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. М. И. и Г. М. И., чрез пълномощника им адв. К. М., са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд № 108 от 31.05.2019 г. по в. гр. д. № 73/2019 г. В касационната жалба се излагат оплаквания, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е извършил правилна преценка на доказателствения материал по делото и не е обсъдил всички оплквания, направени във въззивната жалба. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос, свързан с приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК.
Ответниците Н. М. Х., Я. И. М., М. И. М. и Ш. И. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че поставеният от касаторите правен въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК , защото не отговаря на критериите установени със задължителната практика на ВКС – ТР 1/2009г. на ОСГК и ТК като относим към установяване на конкретната фактическа обстановка по делото. Ответниците поддържат също така, че мотивите на въззивното решение са съобразени с практиката на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК, както и че в изложението за допускане на касационното обжалване не е поставен конкретен правен въпрос, относим към представената съдебна практика.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Разградския районен съд № 201 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 2264/2016 г., с което са уважени предявените срещу И. М. И., Г. М. И. и „А.“ ЕАД, по отношение на което въззивното решение като необжалвано е влязло в сила, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Н. М. Х. е собственик на основание наследство и давностно владение на реална част с площ от 1300 кв. м. от поземлен имот № …., намиращ се землището на [населено място], в местността „П.”, с начин на трайно ползване – нива, целият с площ от 7,067 дка, трета категория, която реална част е разположена на 25 м. от северната му граница; че Я. И. М., М. И. М. и Ш. И. М. са съсобственици при равни права на основание наследство и давностно владение на реална част с площ 2000 кв. м. от същия поземлен имот, която реална част е разположена на 49 м. от северната му граница. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № …. от 22.06. ….. по нот. д. № …../2016 г. на нотариус Р. И., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, до размера на процесните реални части от поземлен имот № …. .
За да стигне до извода, че ищците са придобили правото на собственост върху процесните реални части от поземлен имот № …. , представляващ нива, на поддържаните в исковата молба основания, не е съществувала забрана за придобиване по давност, защото върху него не е било установено право на кооперативно земеползване и не е бил одържавен. Прието е, че до 2001 г. 4000 кв.м. от този имот са били придобити по давност от Н. Х., И. Я. (наследодател на ищците Я. М., М. М. и Ш. М.), А. Д. и М. Д. (наследодател на И. М. И.), като правото им на съсобственост е било установено с влязло в сила на 15.10.2001 г. решение на Разградския районен съд № 236 от 25.09.2001 г. гр. д. № 407/1999 г., постановено в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. От 2001 г. и до смъртта на М. Д. (17.11.2008 г.) и на И. Я. (06.09.2009 г.), завладените от тях части от имот № ….. били реално обособени в размери и граници, установени от заключението на допуснатата пред първата инстанция съдебно -техническа експертиза. По делото не е установено М. Д. да е оспорвал приживе правата на ищците върху процесните реални части от имота, нито такива действия по оспорване да са били предприемани от И. И. и Г. И. до 22.06.2016 г., на която дата са се сдобили с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка. След преценка на доказателствата по делото, включително и изслушаните свидетелски показания, съдът е приел, че ответниците не са доказали удостовереното от нотариуса придобивно основание – давностно владение.
При тези мотиви на въззивния съд, с основание се поддържа от касаторите, че не са обсъдени всички техни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната им жалба, включително и оплакванията за неприлагане на императивна материалноправна норма (чл. 72 ЗН). В изложението са посочени необсъдените доводи, доказателствата, които ги подкрепят и е обяснено значението им за делото. При това съдържание на изложението, поставеният правен въпрос, съответно доуточнен: „длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните“ е обуславящ за делото, същевременно е налице противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по същия правен въпрос, включително посоченото в изложението решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г.о.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 108 от 31.05.2019 г. по в. гр. д. № 73/2019 г.
Указва на касаторите И. М. И. и Г. М. И., че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд общо в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: