Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 09.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.02.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3878 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба на С. Д. К. срещу въззивно решение № 749 от 10.06.2019 г. по възз. гр. д. № 311 /2019 на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 426 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 1780 /2017 г. на Карловския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което 1) е уважен предявеният от Р. С. Р. срещу С. Д. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за реална част от поземлен имот с посочен идентификатор по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], местността „Е. “, отразена върху скица, която е неразделна част от решението и 2) е отхвърлен искът на С. Д. К. срещу Р. С. Р. за признаване на право на собственост на реална част от 29 кв.м. от същия поземлен имот, индивидуализирана в решението, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 1994 г., и за признаване за установено, че реалната част неправилно е заснета като част от имота на ответника Р. С. Р..
Ответникът по жалбата Р. С. Р. твърди в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост и по ревандикационен иск за недвижим имот, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от правна страна следното:
Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено местоположението на границата между процесните съседни имоти и това на оградата, което е различно, оградата не е изградена по границата, а е изместена на север – навътре в имота на ищеца Р. Р. и че кладенецът се намира в имота на Р. Р..
Въззивният съд е приел, че това налага да бъде обсъдено твърдението на С. К., че е придобил по давност площта, която се намира в имота на Р. Р.. Поради противоречивите показания на посочените от двете страни свидетели не е установено кой е изкопал кладенеца. Доказателствената тежест по насрещния иск е върху ищеца по този иск – С. К., който трябва да установи, че е установил явна, трайна и необезпокоявана власт върху процесната площ с намерение да я свои и това да е сведено до знанието на предишния владелец Р., който да не се е противопоставил на това фактическо положение.
Въззивният съд е приел, в настоящия казус това не е установено. Обстоятелството, че по делото остава неизяснено авторството на изградения кладенец налага извода, че ищецът по насрещния иск (С. К.) не доказва категорично, че е започнала да тече придобивна давност, която да го направи собственик. Според неоспорените показания на свидетеля Г. страните са се изпокарали още през 2007 – 2008 г., което означава, че С. К. дори и да е установил фактическа власт върху спорната площ, то това не е било без противопоставянето от страна на Р. Р. и затова не е налице начало на придобивна давност.
Следователно не е установено ответникът (С. К.) да е придобил по давност спорната площ, поради което искът му да се установи, че е собственик е неоснователен.
Доколкото С. К. не оспорва, че упражнява фактическа власт, а както е установено той няма основание за това и същевременно Р. Р. се легитимира като собственик на имот с идентификатор …., ревандикационният му иск за спорната площ, индивидуализирана върху скицата на вещото лице, следва да бъде уважен.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда материалноправен въпрос :
Споровете по повод упражняване на фактическа власт върху реална част от съседен поземлен имот представляват ли противопоставяне на собственика на владението и пречка ли са за придобиване на реалната част по давност?
Сочената от касатора практика не разрешава същия правен въпрос, поради което следва да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е заплатил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева (по 25 лева по всеки един от двата иска) за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 749 от 10.06.2019 г. по възз. гр. д. № 311 /2019 на Пловдивския окръжен съд.
Указва и дава възможност на С. Д. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 (петдесет) лева, като му указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.