2
определение по т.д.№ 60323 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 09.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева т.д.№ 60323 по описа за 2016 г. съобразно заповед № 839 от 18.05.2016 г. на Председателя на ВКС приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Л. Х., срещу решение № 860 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 4164 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав, с което е потвърдено решение № 5751 от 31.07.2015 г. по гр.д.№ 4797 от 2013 г. на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. Г. Г. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], за сумата над присъдените 39 750 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
В жалбата се твърди, че решението на САС в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д.№ 387 от 2008 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. / по въпроса за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и затова следва ли при определяне на това обезщетение съдът да се съобразява с общественото възприемане на справедливостта на всеки конкретен етап от развитието на обществото.
В писмен отговор от 27.07.2016 г. ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска от 100 000 лв., което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната му част следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приетото в това решение противоречи на посочената от касатора задължителната практика на ВКС /т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./ по въпроса: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД, установеният в разпоредбата критерий „справедливост“ изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи непозволеното увреждане и неговите последици.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 860 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 4164 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Г. срещу [фирма] иск с правно основание по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], за сумата над присъдените 39 750 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.