Определение №496 от 40085 по ч.пр. дело №475/475 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛEHИЕ
 
                      № 496
                               
 
        София, 29.09.2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав :
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 475 по описа за 2009г.на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
 
Производството е с правно основание чл.274 ал. З т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Н. Н. Д. от гр. П..чрез процесуалния й представител- адвокат П против въззивно определение № 199 от 2().()5.2009г.по гр.д. № 175 по описа за 2009г. на Варненски апелативен сьд.с което е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определение от 9.02.2009г.. постановено по гр.д. № 48/2009г.на Окръжен съд Търговище в частта,с която е прекратено производството по исковетелредявени от Н. Н. Д. против .. Стройкомерс-ТТ“Е. гр. Т. и Община П. с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл. 109а от ЗС.
 
Като основание за допустимост на подадената частна жалба-се позовава на чл.280 ал.1 т. З от ГПК относно възможността за разваляне на сключен договор за учредяване на вещно право на строеж по взаимно съгласие на страните,по силата на сключен Анекс към него. Поставя и въпрос за валидността на постановено съдебно определение-без посочване на задължителните реквизити като имена на съдиите.номер на дело и подписи.
 
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
 
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделениежато прецени изложените доводи по допускането и данните по делото.намира следното :
 
Нормата на чл.274 ал. З от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме.че не са налице предпоставките за допускане до разглеждане по същество на подадената частна жалба, поради което. Върховен касационен съд.състав на Трето гражданско отделение
 
 
 
О ПРЕДЕ ЛИ:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба.подадена от Н. Н. Д. от гр. П..чрез процесуалния й представител- адвокат П против определение № 199 от 20.05.2009г.по гр.д. № 175 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд.
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:!.
В случая фактите са следните:
 
Настоящата частна жалбоподателка е предявила четири обективно съединени искове против .. Стройкомерс-ТТ“Е. гр. Т. и Община П. два с правно основание чл.26 от ЗЗД. по чл.108 от ЗС и по чл.109а от ЗС. Относно два от тях – с правно основание чл.26 от ЗЗД и по чл.109а от ЗС-съдът е прнел.че за страната няма правен интерес от предявяването им и по отношение на тях е прекратил производството. Това определение е било обжалвано и с процесното определение № 199 от 20.05.2009г.по гр.д. № 175 по описа за 2009г. на Варненският апелативен съд го е потвърдил. Производството е останало висящо по отношение на другия предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и по иска с правно основание- чл.108 от ЗС.
 
При така описаните факти- повдигнатите с частната жалба въпроси -за възможността за разваляне на сключен договор за учредяване на вещно право на строеж по взаимно съгласие на страните и за валидността на постановено съдебно определение не са от значение за изхода на делото. Основанието за прекратяване на производството е липсата на правен интерес и не е свързано с възможността за разваляне на сключен договор.какъвто иск въобще нс е предявен по делото. Отделно-постановеното определение не страда от посочените в жалбата пороци.тъй като видно от същото -в него са посочени всички изискуеми съгласно чл.236 от ГПК реквизити, включително и имена на съдиите от съдебния състав.който го е постановил.номер на делото и иодписи. Но дори и да се приеме.че така поставените в частната жалба въпроси за от значение за изхода на спора.то те не са разрешени от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС.нито са решавани противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Осъдителният иск по чл.108 от ЗС имплицитно съдържа защитата.която може да осигури на страната установителния иск по чл.26 от ЗЗД. Това е така.първо защото -в преценката на основателността на иска по чл.108 от ЗС и по-специално затова дали ищецът е собственик на процесиня имот-се включва и преценката за действителността на сключения между .. Стройкомерс-ТТ“Е. гр. Т. и Община П. договор от 1.09.2006г.за учредяване на право на строеж върху У ПИ XI в кв.105 по плана на гр. П. и второ.защото евентуалното уважаване на иска по чл.26 от ЗЗД и прогласяването за нищожен на сключения договор-не би могъл сам по себе си да осигури на страната пълна зашита.каквато би могъл да й осигури уважаването на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС.
 
Липсва правен интерес и от предявяване на иска с правно основание чл.109 а от ЗС. Недопустимо с установителен иск на посоченото основание да се определя границата между два урегулирани поземлени имота. Искът по чл.109а от ЗС намира приложение при наличието на две предпоставки- когато се касае до съседни имоти, намиращи се извън ре1улация и когато границата между тях е неясна, неизвестна или спорна. Отделно-ако едно вещно право е не само оспорено, но и отнето/какъвто е настоящия случай/.пътят за неговата защита е именно чрез осъдителния иск.който с предявяването си ще субсумира и проблематиката на института по чл.109 а от ЗС. без да е необходим отделен иск на това основание като предпоставка за разрешаване на ревандикационния спор. Ако-както се уточнява в частната жалба- релевираният спор касае грешка в кадастралната кара.то тогава -същият би бил със съвсем различно правно основание /чл.53. ал.2. пр.2 от ЗКИР/и този спор е неотносим към спора, с който ищецът е сезирал съда – по чл.109 а от ЗС.

Scroll to Top