2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 336/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. София,29.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 336 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
А. Г. Д. обжалва решение № 112 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 2206/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. Т. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 12.05.2011 г. по гр. д. № 3878/11 г. на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение е признато за установено по иска на М. П., че А. Д. не е титуляр на правото на ползване на 7 665.5/7 935 ид. ч. от втори етаж на четириетажна жилищна сграда построена в УПИ ІІ-2049 в кв. 351 по плана на [населено място], на ? ид. ч. от дворното място, барака, общи части на сградата и таван. Отхвърлил е иска по отношение на станалите 269.5/7935 ид. ч. Приел е, че ищецът придобил собствеността върху ? ид. ч. от имота през 1992 г., въз основа на договор за дарение от своята майка Б.. В договора е записано, че тя запазва правото да живее със съпруга си докато са живи на етажа без за това да заплащат наем. С договор от 2000 г. А. Ж. дарила на своя брат М. останалата ? ид. ч. от етажа, 1/8 ид. ч. от дворното място, ? ид. ч. от барака и 1/8 ид. ч. от таван. В договора е записано, че се запазва и правото на пожизнено ползване на етажа на Б. и на съпруга и А.. Б. починала на 13.03.2006 г., като оставила за наследници съпруг А. и деца А. и М.. Като тълкувал договора за дарение съдът приел, че в него нямало изрично запазване на правото на ползване от страна на дарителката, а клаузата представлявала обикновено държане от страна на несобственик. Доводите на касатора, че имотът е съпружеска имуществена общност тъй като е придобит по време на брака, бил неоснователен, тъй като дарителката Б. получила имота по наследство и делба през 1973 г. Само част от имота, за която при делбата били заплатени 539 лв. за уравнение дела на Б., била съпружеска имуществена общност. Дори да се приемело, че било учредено право на ползване, то било погасено със смъртта на дарителката.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали клауза в договор за дарение, че дарителят „запазва правото да живее със съпруга си докато са живи на етажа без за това да заплащат наем” следва да се тълкува като вещно право на ползване на недвижим имот от двамата съпрузи, или се касае за право да се държи недвижимия имот до смъртта на дарителя.
Настоящият състав счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса няма обнародвана съдебна практика.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 2206/11 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на А. Г. Д. в едноседмичен срок да внесе 58 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: