О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С. 04.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6617 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от В.-мир П. Я., М. П. Я. и П. С. Я. всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 1268 от 5.07.13г. по в.гр.д. № 3194 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2678 от 27.06.2012г. по гр.д. № 16557/2011г. на Пловдивски районен съд за отхвър-ляне на предявения иск и вместо това е постановено друго, с което е съден всеки един от ответниците да заплати на Д. Я. К. и И. С. К., на основание чл.59 от ЗЗД сумите от по 5 866.66лв., обезщетение за ползване за периода 28.09.06г.- 28.05.10г. на собствения им апартамент № 1,находящ се на ет.1 в шестетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-452 по плана на [населено място] [улица] са присъдени разноски от 3 212лв.
В. съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска /ищците са собственица на имота и ответниците са го владели без правно основание/, независимо от установеното с приетата по делото експертиза и гласни доказателства, че апартаментът и понастоящем е недовършен и е във вид, непригоден за живеене.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба, се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните въпроса: 1. Прило-жимо ли е ТР № 3 от 12.12.12г. по т.д. № 3/12г. по описа на ОСГТК на ВКС, постановено за исковете по чл.82 от ЗЗД при исковете по чл.59 от ЗЗД, 2.Лишаването от ползване на негоден за обитаване недвижим имот, следва ли да бъде обезщетявано и дали това обезщетяване следва да е съобразно със средните наемни цени за обитаем апартамент със сходна квадратура, в същия район, 3.Може ли писмената защита да се приема за признание на факт и 4.Констатирана нередовност на исковата молба досежно оразмеряването на претенцията по отношение на тримата ответници подлежи на отстраняване от въззивната инстанция?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Изложеният довод е за несъотносимост на ТР № 3 от 12.12.12г. по т.д. № 3/12г. по описа на ОСГТК на ВКС към предявения иск по чл.59 от ЗЗД, заради различните предпоставки за уважаването на двата иска / за иска по чл.82 от ЗЗД кредиторът следва да докаже причинна връзка между вредата и неизпълнението, както и виновно неизпълнение, докато за иска по чл.59 от ЗЗД не се изисква причинна връзка между обедняването и обогатяването, както и са различни защитимите права и начина на определяне на обезщетението/. Излага доводи за липса на противоречие с практиката на ВКС на приетото от въззивния съд по останалите въпроси.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
По делото не е спорно, че ищците са собственици на процесния апартамент. Ответниците са го закупили с н.а.№ 157 от 27.04.2001г., т.17, д.№4077/01г., но с влязло в сила решение по гр.д.№ 3020/07г.на ПОС е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на реално обособен недвижим имот, който да съставлява годен предмет. Със същото решение те са осъдени да предадат на ищците собствеността и владението на имота,а н.а.№ 157 от 27.04.2001г., т.17 д.№4077/01г. е отменен. Ответниците не спорят, че владението върху процесния имот е предадено на ищците на 28.05.10г., след образуване на изп.д. № 137/10г.
Безспорно е и се установява от заключението на приетите по делото единична и тройна технически експертизи, че апартаментът и понастоящем е в недовършен вид –стените,тавана на стаите и коридора са на шпакловка, пода е на замаска,стените, тавана на сервизните помещения са на мазилка, подовата настилка на банята с тоалетна е теракот, а втората тоалетна е на замаска, подовата настилка на терасата е от обикновена мозайка, В и К инсталациите са на тапи, дограмата е алуминиева, а вратите – дървени.
При тези факти и с оглед изложените мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси /без първия и третия/, доколкото са свързани с решаваща воля на съда, са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост.
Първият поставен от касатора въпрос не е включен в предмет на спора и касаторът не е изяснил какво би било значението му за крайния изход на делото. Чл.82 от ЗЗД се отнася до отговорност за вреди, произтичащи от неизпълнение и не следва да намира приложение в случаите, когато източник на облигационното отношение е общия фактически състав на неоснователното обогатяване. Претенцията за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД не представлява имуществена санкция за нарушено договорно задължение или за непозволено увреждане и не е форма на гражданска отговорност за вреди.
Третият поставен въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивният съд, защото от същите не е видно той да е коментирал, че в писмената си защита ответниците са признали факта за ползване. Извода за наличие на ползване,съдът е извел от факта, че процесния апаратамент им е предоставени през 2004г./когато са получили ключовете/ и са го ползвали до 28.05.10г. Освен това – констатацията, че са владели имота е направена с влязло в сила съдебно решение между същите страни, с което са били осъдени да предадат владението.
По останалите два съотносими въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно установената по реда на чл.290 от ГПК практика /например решение № 409 от 20.06.12г.по гр.д.№ 1411/10г.по ІV г.о., № 55 от 28.02.12г.по гр.д.№ 652/11г.на ВКС и № 204 от 5.09.2013г.по т.д.№ 1158/10 на ІІ т.о. на ВКС/ лицето, което държи без правно основание чужда вещ /включително и когато тя е негоден за обитаване имот/, по силата на чл.59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Изводът се извежда от приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979г-на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика на получи обезщете-ние за ползите,от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единст-вено и само от волята си. Въпросът за начина и размера на дължимото обезщетение в хипотеза, при която имотът е негоден за обитаване, е въпрос касаещ съществото на спора. Във всички случаи обезщетението, дължимо за такъв имот не може да съответства на това за обитаем апартамент със сходна квадратура, в същия район.В случая – по делото са били приети заключения на две експертизи основна и тройна, вещите лице по които са дали заключение за пазарния наем/след прис-падане на направените подобрения/,за процесния период от време, именно с оглед качествата, вида и състоянието на процесния апартамент/а не на друг обитаем/.
По последният поставен въпрос /относно компетенциите на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба/ не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, защото въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, постановена с т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по № 1/13г.на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1268 от 5.07.13г. по в.гр.д. № 3194 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :