О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 31.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 5195/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Г. П., чрез пълномощника й адв. М, срещу решение № 126 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 1121/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Изложени са основания за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществени материалноправни въпроси, разглеждането на които ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 133 от 21.05.2007 г. по гр.д. № 34/2006 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която В. Г. П. е осъдена, на основание чл. 146, ал.2 ЗМ. /отм./, да заплати на А. на М. – гр. С. сумата 6977, 40 лв. – направени разходи за издръжка и сумата 3418 лв. – направени разходи за обучение, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 15.12.2005 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за уважаване на иска: обучение на ищцата в Академията на М. в периода 1998 г. – 06.02.2004 г., факултет „Полиция”, редовна форма; отстраняването й от учебното заведение със заповед на ректора заради слаб успех; наличие на трудов договор, с който се е задължила да завърши успешно академията и да остане на служба в системата на М. за срок не по-малък от 10 години, като при отстраняването й поради слаб успех се е задължила да възстанови на учебното заведение направените разходи за обучението й; установен размер на разходите за издръжка и обучение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса, а именно: представлява ли разход за издръжка изплащаните на студентите месечни стипендии; от кой момент става изискуемо вземането на учебното заведение за изплатените стипендии в случаите на отстраняване на студента заради слаб успех, както и какво има предвид разпоредбата на чл. 146, ал.2 ЗМ. /отм./ под „разход за обучение” и би ли могло размерът на разходите за обучение да се определя на база средногодишните семестриалните такси за обучение на студенти в хуманитарни специалности при платена форма на обучение, предвидени за държавните висши и полувисши учебни заведения и установени с ПМС.
Въпросите са съществени, тъй като касаят основателността и размерите на предявените искове.
Разглеждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Разпоредбата на чл. 146, ал.2 ЗМ. /отм./, съотв. чл. 198, ал. 1 ЗМ. са разбираеми, недвусмислени, няма противоречия при тълкуването и прилагането им. Същите предвиждат, че отстранените от обучение поради слаб успех са длъжни да възстановят разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и преквалификация за периода на обучението. Изплатените стипендии безспорно представляват направен разход от учебното заведение с цел финансово подпомагане на студентите за периода на обучението им, поради което следва да се считат като „разход за издръжка” по смисъла на закона. Приема се, че под „разход за обучение” се има предвид всички средства, изразходвани от учебното заведение по повод обучението на студентите и осъществяването на целия учебен процес, извън тези предоставени им за издръжка като стипендии или под друга форма. Липсата в процесния период на нормативно определена методика за изчисляване и определяне на точния размер на средствата за обучение на всеки един студент не означава неяснота на цитираната по-горе правна норма, още повече, че не би могло тези средства да са по-ниски по размер от действащите за съответния период средногодишни такси за платено обучение в хуманитарните специалности на държавните висши и полувисши учебни заведения. А и съгласно чл. 130 ГПК /отм./, съотв. чл. 162 ГПК, ако искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за размерът му, съдът следва да определи размера по своя преценка или чрез експертиза. В този смисъл, няма необходимост от отстраняване на дефект на нормативен акт /непълнота, неяснота, противоречие между отделни разпоредби и т.н./, нито от преодоляване на единна, но погрешна практика.
Разпоредбите на чл. 110 и 114 ЗЗД също са ясни, тълкуват се и се прилагат непротиворечиво. Според същите, погасителните давностни срокове започват да текат от деня, в който вземането е станало изискуемо /в случая от отстраняването на ответницата от учебното заведение с влязла в сила заповед на ректора на академията, а не от датата на изплащане на всяка една стипендия/. Поради това, настоящият състав намира, че разглеждането на въпроса погасен ли е по давност искът за сумата 6977, 40 лв., представляваща направени разходи за издръжка под формата на изплатени месечни стипендии, не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 1121/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: