О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4068/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадени са касационни жалби от Н. И. Н. и „П” ЕООД против решение № 311 от 04.02.2008 г. по гр.д. № 432/2007 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 241 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 135/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Н. К. и Р. Н. К. искове по чл. 45 и 49 ЗЗД за сумите по 15000 лв. за всеки от тях и вместо това е постановено решение, с което тези суми са присъдени, в частта, с която е отменено решението в частта, с която искът на М. В. К. е отхвърлен за разликата над сумата 8000 лв. до сумата 15000 лв. и вместо това е постановено решение, с което тази разлика от 7000 лв. е присъдена, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът на Р. Н. В. е уважен в пълния предявен размер от 12375 лв.
В изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществени правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците М. В. К., П. Н. К. , Р. Н. К. и Р. Н. В. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК на жалбоподателите се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два съществени правни въпроса, а именно: процесуалноправен – ако е направено изменение на иска чрез намаляване размера на първоначално претендираната сума, допустимо ли е съдът да се произнесе по иска преди изменението му или следва да отчете изменението и да се произнесе по иска за размера след намаляването му, както и материалноправен – за приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
Първият посочен въпрос не е разглеждан в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице изменение на исковете чрез намаляване на размерите на претендираните суми, тъй като искане в този смисъл въобще не е правено пред първоинстанционния съд. С подадената „допълнителна искова молба” се цели конституирането като ищец по делото на майката на починалия наследодател на ищците, при запазване на общия размер на сбора от ищцовите претенции, като този общ размер бъде разпределен между четиримата ищци поравно в случай на конституирането на четвърти ищец по делото. Със същата не е заявено безусловно и категорично намаляване на исковите претенции, не е конкретизирано оттегляне или отказ от иска се прави за съответната разлика, а и ответниците изрично са заявили несъгласие за намаляване размерите на предявените искове.
Не е доказано и решаването на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, нито противоречивото решаване от съдилищата.
Относно посочения по-горе материалноправен въпрос следва да се отбележи, че същият е разгледан от съда и е съществен, тъй като има отношение към размера на предявения иск
Не е доказано решаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС. Критериите при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са посочени в чл. 52 ЗЗД, а приложението на тази разпоредба е разяснено с ППВС / 4/1968 г., с което се приема, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, както и, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се обсъдят и съобразят при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд се е съобразил с постановлението при определяне размерите на претендираните обезщетения, поради което не би могло да се приеме, че изводите му противоречат на същото.
Не е доказано и твърдението за противоречива съдебна практика по чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателите не са цитирали, нито са приложили влезли в сила съдебни решения по приложението на тази норма. А и разликата в размерите на присъдени обезщетенията не означава противоречива практика на съдилищата. Такава би била налице при прилагане на различни критерии при определяне на обезщетенията, а не при различни изводи за сумата, която би обезщетила увредените за неимуществените вреди при всеки конкретен случай
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 04.02.2008 г. по гр.д. № 432/2007 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: