О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3871/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Й. Г. В., Р. В. В. , Ц. Г. К. , Е. Б. М. , С. Б. П. , И. Г. В. , С. И. В. , В. Б. В. и Б. Б. В. против решение № 285 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 1773/2006 г. на Софийския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.
Поддържа се, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Софийският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и вместо това е постановил решение, с което е прието за установено по отношение на Й. Г. В., Р. В. В. , Ц. Г. К. , Е. Б. М. , С. Б. П. , И. Г. В. , С. И. В. , В. Б. В. и Б. Б. В. , че процесният земеделски имот – нива, находяща се в землището на Г. , м.”Широки рид”, с площ от 4,5 дка, при граници и съседи: път, Д. Т. , Б. З. и Е. Г. , към внасянето му в ТКЗС е бил собственост на С. В. С. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че към включване на процесния имот в ТКЗС наследодателката на ищците С е била придобила същия по наследство от В. М. Г. и извършена между наследниците му съдебна делба, приключила с одобрена от съда спогодба.
Действително, въззивният съд е разгледал съществен материалноправен въпрос – при предявен иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ кой е миналият момент, към който следва да се установи носителят на правото на собственост върху спорния имот – образуване на ТКЗС, респ. включване на имота в ТКЗС или по-късен момент.
Недоказано е, обаче, решаването му в противоречие с ТР № 1/1997 г., нито противоречивото му решаване от съдилищата. В посоченото тълкувателно решение се приема, че моментът към който може да се оспорва принадлежността на правото на собственост върху подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ имот, е одържавяването му или включването му в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. В приложените към изложението влезли в сила съдебни решения също са разрешавани спорове за собственост към внасяне на имотите в ТКЗС. С обжалваното решение на Софийския апелативен съд също е разгледан и разрешен спор за носителя на правото на собственост върху процесния имот към внасянето му в ТКЗС, а не към следващ момент и е прието за установено, че това е наследодателката на ищците, а не наследодателят на ответниците.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 1773/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: