О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София 23.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3433/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Т” Е. , гр. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. , срещу решение от 20.05.2008 г. по гр.д. № 285/2008 г. по описа на ОС – В. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. П. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Изразява и становище за правилност на въззивното решение и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е потвърдил решение № 21 от 13.03.2008 г. по гр.д. № 57/2008 г. по описа на Врачанския районен съд в частта, с която, на основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./, вр.чл. 254 ГПК /отм./, е признато за установено по отношение на „Т” Е. , гр. В., че И. П. И. не дължи на дружеството сумата 1139,75 лв., представляваща неизплатена консумирана топлинна енергия в периода 31.03.2002 г. – 31.03.2003 г. включително, сумата 60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.04.2002 г. – 10.05.2003 г. и сумата 24,76 лв., представляваща направени деловодни разноски за издаване на изпълнителен лист. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват дължимостта на сумата 1139, 75 лв.
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдържа предимно касационни основания за неправилност на решението – твърди се, че същото противоречи на материалния закон и е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки непрецизната формулировка, би могло да се приеме, че с изложението са формулирани два правни въпроса: материалноправен – кое е лицето, задължено за суми за топлоенергия при прехвърляне на собствеността върху включения на централизирано топлоснабдяване недвижим имот за периода преди и след прехвърлянето /дали това е прехвърлителят или приобретателят на имота/ и процесуалноправен – за доказателствената тежест при отрицателни установителни искове по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, вр.чл. 254 ГПК/отм./. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което е цитирано и приложено решение № 10777/2.11.2006 г. по адм.д. № 2565/2006 г., І отд. на ВАС.
Въпросите са съществени, тъй като имат отношение към основателността на иска и биха могли да повлияят върху изхода на делото.
Не е доказано, обаче, противоречивото им разрешаване от съдилищата.
Като доказателство за противоречиво решаване на посочения по-горе съществен материалноправен въпрос е представено решение на ВАС. Решенията на Върховния административен съд или на административните съдилища биха могли да бъдат доказателство за противоречива практика по смисъла на точка 2 от чл. 280 ГПК само когато са постановени по искови производства /напр. по искове с правни основания чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, които по силата на алинея 2 от цитираната разпоредба са подсъдни на административните съдилища/. Когато, обаче, същите имат за предмет разглеждане на жалба срещу административен акт, какъвто е бил и предметът на делото, по което е постановено представеното от жалбоподателя решение, с тях се преценява единствено валидността и законосъобразността на административния акт, не се разрешават със сила на пресъдено нещо спорове за материално право и не би могло да има противоречиво разрешаване на такива спорове.
Няма представени влезли в сила съдебни решения, установяващи противоречиво решаване и на въпроса за доказателствената тежест при отрицателни установителни искове за несъществуване на парично вземане. А и практиката на съдилищата по приложението на чл.чл. 127 и 128 ГПК/отм./ при тези искове не е противоречива – приема се, че тежестта за установяване съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер е на ответника – кредитор. Той следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права: наличието на твърдяното договорно отношение с ищеца-длъжник, както и размера на дължимите суми /в случая относно размера на дължимите суми е представена само справка, която в настоящото исково производство няма доказателствена стойност, тъй като представлява документ, изготвен от страната и съдържащ твърдения за изгодни за нея факти/. Ищецът-длъжник носи тежестта за доказване на правоизключващите или правопогасяващи вземането на ищеца възражения /напр. плащане на дължимите суми, прекъсване на топлоподаването по предвидения в ЗЕЕЕ/отм./ и в общите условия на договора ред, прехвърляне на собствеността на имота и уведомяване на дружеството, също по предвидения в ЗЕЕЕ /отм./ ред и т.н./.
Няма данни за направени разноски пред настоящата инстанция от ответника по касационната жалба, нито е направено искане за присъждане на такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 730 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 285/2008 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: