О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3909/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. С. Р. и Мартин С. Р. , чрез пълномощника си адв. Л. П. , обжалват решение № 445 от 25.03.2008 г. по гр.д. № 1998/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 63 от 22.06.2007 г. по гр.д. № 923/2006 г. по описа на Асеновградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Р., М. С. Р. , Е. А. Л. и А. Л. В. против Т. М. Ш. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, за признаване за установено между страните по делото, че ищците са собственици на 1/24 идеална част от дворно място находящо се в гр. А., на бул. „България” № 57, съставляващо поземлен имот № 0* по кадастралната карта на гр. А. идентификатор п. ХІ-290, в кв. 29/, без построената в него жилищна сграда. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Т. М. Ш. изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение на Асеновградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по давност на спорната 1/24 идеална част от правото на собственост върху процесното дворно място, за която ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на 23/24 идеални части, а ответницата – собственик на 1/24 ид.ч. от процесното дворно място, като е придобила спорните 1/24 ид.ч. по наследство от майка си К, която към смъртта си е била собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 165/1946 г. от М. С. Р. през време на брака им и прекратена със смъртта й съпружеска имуществена общност и с оглед разпоредбата на чл. 103 СК от 1968 г. /отм./. Приел е за недоказан доводът на ищците за придобиване по давност на частта на ответницата, поради което искът им се явява неоснователен.
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдържа предимно касационни основания за неправилност на решението. Въпреки това, би могло да се приеме, че със същото се твърди, че е разгледан съществен материалноправен въпрос – за приложението на чл. 79, ал.1 ЗС и за възможността за придобиване по давност от един съсобственик на идеална част на друг съсобственик, както и съществен процесуалноправен въпрос – за доказателствената стойност на констативните нотариални актове за собственост /издадени въз основа на обстоятелствена проверка или въз основа на писмени доказателства/ и за разпределението на доказателствената тежест при искове за собственост и при представени констативни нотариални актове за спорния имот както от ищеца, така и от ответника.
Въпросите са съществени, тъй като касаят основателността на иска с оглед въведеното от ищците придобивно основание /давност/ и представяне от ищците и от ответницата на нотариални актове, констатиращи право на собственост върху спорната 1/24 ид.ч. от процесния имот.
Не би могло да се приеме, че разглеждането им би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.чл. 68,69, 79-84 ЗС, както и на чл. 127,128, 143 и 483 ГПК /отм./ са ясни, конкретни, не се тълкуват противоречиво. Приема се, че фактическият състав на придобивната давност включва владение, което е постоянно, непрекъснато, явно /неустановено и неупражнявано по скрит начин/ и спокойно. Относно придобиването от един съсобственик на идеални части на друг съсобственик се приема, че това би могло да стане само ако съсобственикът изрази по ясен начин намерението си да държи вещта само за себе си, като неин изключителен собственик, отрича чуждата фактическа власт, не допуска другите съсобственици в имота. Нотариалните актове, с които се констатира и удостоверява възникнало в полза на титуляра им право на собственост, са официални документи, притежаващи обвързваща съда доказателствена сила. Същата, обаче, може да се оборва чрез провеждане на пълно обратно доказване, установяващо, че лицето не е придобило имота, с всички допустими доказателствени средства.
Няма данни за направени разноски пред настоящата инстанция от ответницата по касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА решение № 445 от 25.03.2008 г. по гр.д. № 1998/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 63 от 22.06.2007 г. по гр.д. № 923/2006 г. по описа на Асеновградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Р. и М. С. Р. против Т. М. Ш. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, за признаване за установено между страните по делото, че ищците са собственици на 1/24 идеална част от дворно място находящо се в гр. А., на бул. „България” № 57, съставляващо поземлен имот № 0* по кадастралната карта на гр. А., без построената в него жилищна сграда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: