О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 23. 09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4031 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност”, [населено място], срещу въззивно решение № 67 от 04.03.2013 г. по възз. гр.д. № 669 /2012 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение № 290 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 1015 /2011 г. по описа на Великотърновския районен съд и делото е върнато на Великотърновския районен съд за произнасяне по предявения иск.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. И. Р. не е подала отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение за предаване на владението на движима вещ с цена над 5 000 лева.
Първоинстанционният съд е уважил иск с правно основание чл.108 ЗС – осъдил е ответника да отстъпи на ищеца собствеността и да му предаде фактическата власт върху движима вещ – употребявана машина за производство на вафлени кори, произведена през 1990 г., индивидуализирана в решението.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – 108 ЗС, а е бил сезиран с иск по чл.240 ЗЗД : ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за предаване на движимата вещ – машина, като в обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че е предоставил на ответника машината за ползване въз основа на договор за послужване без определен срок, след покана ответникът не е върнал вещта, а я е задържал без основание и ищецът е посочил като правно основание на иска си нормата на чл.108 ЗС; въззивният съд е приел, че след като ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца върху вещта – предмет на иска, ищецът може да защити правото си върху нея с иск по чл.240 ЗЗД, но не и с ревандикационен иск и доколкото ищецът е посочил в обстоятелствената част на исковата си молба основанието на своето право, че е предал своя движима вещ на ответника на основание безсрочен договор за заем за послужване и че поради отправена покана, счита договора за прекратен, но ответникът не изпълнява задължението си да върне вещта и ищецът е поискал в петитума си ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху вещта, то при такива обстоятелства и петитум е бил очертан предметът на делото и съдът е следвало да определи правната квалификация на иска, а тя е по чл.240 ЗЗД, като посочи, че задължението за връщане на вещта произтича от облигационното задължение да се върне взетата в заем вещ след прекратяване на заемния договор – чл.240 ЗЗД; по този начин РС не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а е основал решението на други факти, основани на договора за продажба; изложеното налага извод за недопустимост на обжалваното решение и приложение на чл.270,ал.3 ГПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстоятелствата, свързани с договора за покупко-продажба на вещта, приел е наличието на инкорпориран в него договор за заем за послужване – безсрочен и безвъзмезден, изложил е съображения за прекратяването му с нотариална покана, евентуално с получаването на препис от исковата молба и въз основа на приетите за установени обстоятелства е обосновал извод за наличието на предпоставки за уважаването на иск с правно основание чл.108 ЗС.
Видно от изложеното, обуславящ е изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : неправилната правна квалификация, в резултат на неправилното приложение на материалния закон води ли до недопустимост на решението, като основание за обезсилване на първоинстанционното решение от въззивния съд.
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото решение № 45 /20.04.2010 г. по т.д. № 516 /2009 г. на ВКС, т.к., ІІ т.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което е прието, че неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението, като основание за неговото обезсилване. Противоречието обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въпросът е разрешен и в противоречие с посоченото решение № 1386 /16.07.2002 г. по гр.д. № 1341 /2001 г., на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че погрешната правна квалификация на предявения иск като порок на решението, е свързано с неправилно приложение на закона (по-долу е уточнено, че се има предвид материалният закон) от първоинстанционния съд, ето защо това не води до недопустимост на първоинстанционното решение, а само до неговата неправилност. Противоречието обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 600 лева.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 67 от 04.03.2013 г. по възз. гр.д. № 669 /2012 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на [фирма] – в несъстоятелност”, [населено място], в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 600 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.