О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София 16.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4018/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
„РОСБУЛИНЖЕНЕРИНГ” ООД, чрез законния си представител управителя Т. М. , обжалва решение № 217 от 1.07.2008 г. по гр.д. № 238/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с която е оставено в сила решение № 99 от 14.03.2008 г. по гр.д. № 1633/2007 г. по описа на Хасковския районен съд в обжалваната част – в частта, с която предявеният от Т. Р. К. против дружеството иск с правно основание чл. 128 КТ е уважен за разликата над сумата 3258,46 лв. до сумата 4304,42 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД уважен за разликата над сумата 870 лв. до сумата 1038,22 лв. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковете за посочените разлики.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба Т. Р. К. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а в случай на допускането му се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на Хасковския районен съд, с което са уважени предявените от Т. Р. К. против дружеството искове с правни основания чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 128 КТ – наличие на трудово правоотношение в процесния период, неизпълнение от страна на работодателя на задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и установен размер на неизплатените работни заплати. Приел е за неоснователно направеното от работодателя възражение за неоснователност на иска предвид направено извънсъдебно прихващане между исковата сума и дължимата от ищцата на дружеството сума в размер на 1567,40 лв. /1114,40 лв. – стойността на поставени скоби за улучи на къщата на ищцата за сметка на дружеството, 78 лв. – стойността на невърнат принтер на дружеството, 360 лв. стойността на невърнат заваръчен апарат и 15 лв. стойността на невърната маска за електрожен/ по съображения, че по този начин фактически са направени удръжки от трудовите възнаграждения на ищцата за вземания различни от тези по чл. 272 КТ, което е недопустимо.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – може ли работодателят да извършва удръжки от дължимите на работника или служителя трудови възнаграждения за суми, различни от тези по чл. 272 КТ /твърдението за извънсъдебно прихващане между двете насрещни задължения всъщност представлява твърдение за направени удръжки от работните заплати на ищцата и настъпил погасителен ефект след компенсацията между двете вземания, до размера на по-малкото/, както и, че разглеждането на този въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Действително, разгледаният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен както предвид обстоятелството, че касае основателността на иска и от него зависи изхода на делото /пълното или частичното уважаване на претенцията/, така и поради принципния му характер за правоприлагането.
Разглеждането му, обаче, не би допринесло за точното прилагане на закона. В случая не е налице непълнота, неяснота или противоречивост на законови правни норми, поради което липсва необходимост от преодоляване дефекти на нормативен акт. По-конкретно, разпоредбата на чл. 272 КТ е разбираема и непротиворечива. Съобразно същата, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, запори наложени по съответния ред и удръжки по чл. 210, ал.4 КТ /при реализирана ограничена имуществена отговорност по чл. 207 КТ/.
По разгледания от въззивния съд материалноправен въпрос има практика на ВКС, която е единна, непротиворечива и правилна. Тоест, не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на непротиворечива, но погрешна практика.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че засегнатите в обжалваното определение въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са решавани противоречиво от съдилищата.
При този изход на делото жалбоподателят – търговско дружество ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 500 лв. – частта от уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер 1500 лв., заплатена за изготвяне на отговор на подадената касационна жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 238/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА „РОСБУЛИНЖЕНЕРИНГ” ООД да заплати на Т. Р. К. сумата 500 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: