О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София 17.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4448/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Х. М. обжалва решение от 10.06.2008 г. по гр.д. № 2821/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявени от С. Х. М. против П. на Л. в РБългария искове с правни основания чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че искът по чл. 128 КТ е недоказан, тъй като по делото е установено единствено наличието на трудово правоотношение между страните в процесния период /20.02.1998 г. – 30.11.1999 г./ и получаване от ищеца на месечни трудови възнаграждения в размери: по 200 щ.д. за периода февруари 1998г.-февруари 1999г. и по 350 щ.д. в периода март 1999г. – септември 1999г./, но никъде в събраните писмени и гласни доказателства не се съдържат данни за уговорения месечен размер на работната заплата. Поради това не би могло да се приеме, че работодателят не е изплатил всички дължими трудови възнаграждения и искът за претендираната сума се явява основателен.
Касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържат предимно касационни основания за неправилност на решението. Въпреки това, става ясно, че със същите се излагат твърдения за следния разгледан процесуалноправен въпрос: в случаите на възникнали трудови правоотношения между български граждани с чужди посолства, при които не е връчено копие от трудовия договор на работника или служителя, допустимо ли е, с оглед защита интересите на работниците и служителите, да се приемат за доказани твърденията на ищците за уговорения размер на трудовото възнаграждение, ако данни за това не се съдържат в събраните по делото доказателства /писмени, гласни, съдебни експертизи/.
Въпросът е съществен, но разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Гражданският процесуален кодекс и на Кодексът на труда не съдържат процесуални разпоредби, създаващи специални правила за доказване на твърдения на страни по трудови спорове в случаите, при които работодател е посолство на чужда държава. При всички искови производства, независимо от страните, важи принципът, че всяка страна следва да установи с допустими доказателствени средства осъществяването на обстоятелствата, от които черпи права, като в противен случай твърденията й ще се приемат за недоказани. Липсва каквато и да било възможност, установена с правна норма /пълна, непълна, ясна или двусмислена/ за различно третиране като страни в искови производства на работодатели – чужди посолства и на работници и служители в трудови правоотношения с такива работодатели, която норма да подлежи на тълкуване и прилагане. Поради това, разглеждането на посочения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2008 г. по гр.д. № 2821/2004 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: