О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София 05.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4380/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена e касационна жалба от Д. А. Й., К. А. К. , Н. А. К. , К. Ц. Д. , Р. Д. С. , Ц. Д. Ц. , К. Й. Н. , В. Й. Д. , А. Й. Ж. , Й. А. Н. , К. Н. К. , В. Н. М. , Д. Г. Д. , Г. Д. Б. и Д. Д. Б. против решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 596/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. Д. и Я. З. Ал А. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Варненският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 2* от 04.08.2006 г. по гр.д. № 1611/2004 г. по описа на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. „В”, м.”М”/”Молла”/, с площ от 1315 кв.м., нанесен като имот пл. № 3* в кадастралния план от 1990 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват придобиването на имота от ищците на твърдяните от тях основания – наследяване на А. К. К. , придобиване на имота от последния по силата на покупко-продажба, възстановяване на собствеността с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и скица. Приел е, че не е доказано процесният имот да е идентичен с част от имота от 18,5 дка, описан в крепостен акт от 10.05.1896 г. и в нотариален акт № 1270/18.12.1991 г.
Действително, въззивният съд, преценявайки основателността на иска, е разгледал съществен правен въпрос – относно възможността на ответника по предявен иск за собственост с предмет имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, да оспорва правото на собственост на ищеца или наследодателя му към образуване на ТКЗС, без да претендира той самият или наследодателят му да са били носители на правото на собственост към този минал момент.
Неоснователен е доводът, че въпросът е решен в противоречие с ТР 1/1997 г., приемащо, че решението на ОСЗГ, респ. съдебното решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е стабилен административен акт с конститутивно действие. В мотивите към обжалваното решение не се приема нещо различно от приетото в цитираното тълкувателно решение. От друга страна, определянето на реституционното решение на ОСЗГ като стабилен административен акт с конститутивно действие не изключва възможността за оспорване в исковото производство на правото на собственост на ищците или наследодателя им към образуване на ТКЗС. А и с ТР № 6/2006 г. изрично е прието, че в исковото производство по спорове за собственост може да се осъществява косвен съдебен контрол върху реституционния административен акт или заместващото го съдебно решение не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на същия.
Недоказано е противоречивото решаване на посочения въпрос от съдилищата. Представеното решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 2436/2004 г. по описа на Върховния касационен съд, приемащо, че такова оспорване и такъв контрол са недопустими, е постановено преди ТР № 6/10.05.2006 г., поради което не би могло да се приеме, че същото обосновава противоречиво решаване на посочените по-горе въпроси.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 824 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 596/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: