О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София 17.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4610/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Д. К., чрез адв. М. Г. , против решение № 115 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 873/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Поддържа се, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Д. г. с. гр. С., обл. Варна излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решение на Добричкия районен съд и вместо това е постановил друго, с което е осъдил К. Д. К., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, да заплати на ДЛ – Суворово /понастоящем ДГС – Суворово/ сумата 2861,70 лв., представляваща стойността на поверени му за съхранение, разходване и отчитане стоково-материални ценности /царевица и дърва/. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства /трудов договор, длъжностна характеристика, фактури, протоколи за приемане на царевица и дърва и протоколи за изразходването им, протокол за инвентаризация и инвентаризационен опис, съдебно-счетоводна експертиза/ установяват както факта на получаване на процесните стоково-материални ценности, така и липсата на част от тях и стойността им. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 207, ал.1, т.2 за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника и предявеният иск е основателен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд е разгледал следните съществени процесуалноправни въпроси: допустимо ли е при оспорване истинността на представени писмени доказателства и направено заявление от представилата ги страна, че няма да се ползва от тях, съдът да обоснове изводите си именно на тези писмени доказателства при постановяване на решението, както и допустимо ли е да се вземат предвид неотносими към спора писмени доказателства.
Действително, посочените процесуалноправни въпроси са разгледани от съда, тъй като въпреки оспорване от ответника по иска на протокол от 12.01.2004 г. и заявлението на пълномощника на ищцовата страна, че няма да се ползва от него и въпреки заявлението на пълномощника на ищеца, че искания за отпускане на СМЦ № №* и 27 не са подписани от ответника и са неотносими към спора, въззивният съд е съобразил при постановяване на решението си и тези доказателства.
Посочените процесуалноправни въпроси, обаче, не са съществени за конкретния случай, тъй като не биха могли да повлияят на крайния резултат. Това е така, защото протоколът от 12.01.2004 г. установява получаване от ответника на СМЦ при постъпването му на работа, а процесните СМЦ /царевица и дърва/ са получени от него след това и получаването е оформено чрез приемо-предавателни протоколи, подписани и от ответника, а какви искания за отпускане на СМЦ е правил ответникът е без значение – важно е какви СМЦ фактически са му били отпуснати и е получил. Тоест, тези доказателства не биха могли да повлияят върху изводите на съда за доказаност или недоказаност на иска.
Като разгледан съществен правен проблем в изложението се сочи и въпросът: може ли да се приеме за основателен иск по чл. 207, ал.1, т. 2 КТ ако за установените липси на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, отменено от съда с влязло в сила съдебно решение.
Дори да се приеме, че въпросът е съществен, не е доказано противоречивото му решаване от съдилищата. Не са цитирани или приложени съдебни решения, в които този въпрос да е третиран, а и съдебната практика в тази насока не е противоречива – приема се, че при искове по чл.207, ал. 1, т. 2 КТ съществува както презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, така и презумпция за вина. Тежестта за доказване е обърната, като ответникът по иска следва да докаже, че не е причинил щетата или, че това не е извършено виновно.
Последният посочен в изложението съществен въпрос – основанията за пълна и за ограничена имуществена отговорност на работника и служителя, не е решаван противоречиво от съдилищата. И в обжалваното въззивно решение и в приложените решения на ВКС се приема, че за липса /недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход/ се носи пълна, а не ограничена имуществена отговорност.
Въззиваемата страна не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 873/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: