О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3689/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. Е. П. и П. А. П. , чрез пълномощника им адв. А, срещу решение № 120 от 15.06.2008 г. по гр.д. № 177/2008 г. по описа на Видинския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Н. Е. П. и Л. П. П. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Видинският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 99 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 2079/2007 г. на Видинския районен съд, с което, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД,е обявен за недействителен по отношение на ищеца Н. Е. П. договорът за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 72/2004 г. по описа на нотариус Н. А. , с който П. Е. П. и П. А. П. са прехвърлили на дъщеря си Л. П. П. правото на собственост върху апартамент № 109 в бл. 10, вх. Д, ет.5, ж.к. „Гео Милев”, гр. В.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на ответника П. Е. П. за сумата 21000 лв., като вземането му се основава на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и включва обезщетения за неимуществени вреди, причинени му от извършено от П. П. престъпление по чл. 343, ал.4, пр.1,вр.ал.3,пр.1,б.”б”,пр.1,вр. ал.1, вр.чл.342,ал.1 НК, като присъдената му с влязла в сила присъда сума от 21000 лв. включва 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от средна телесна повреда и 15000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди смъртта на Л. Е. Л. Приел е, че с разпоредителната сделка се увреждат интересите на кредитора, тъй като същата води до намаляване имуществото на длъжника и това би затруднило удовлетворяването на кредитора. При подписването на договора продавачите са знаели за увреждането и са сключили сделката с тази цел. Прието е, че договорът за покупко-продажба прикрива договор за дарение, тъй като приобретател е малолетната дъщеря на прехвърлителите и същата не е имала собствени средства да плати продажната цена, поради което знанието на приобретателя в случая не е предпоставка за уважаване на иска, но дори да се приеме, че продажбата е действителна, не е оборена презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 340, ал.2, б.”а” ГПК /отм./ длъжниците по вземания от непозволено увреждане не могат да се ползват от забраната да не се насочва принудително изпълнение върху единственото им жилище.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – може ли искът по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен ако предмет на разпоредителната сделка е единственото несеквестируемо жилище на длъжника. Твърди се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и в подкрепа на горното са приложени две решения на Върховния касационен съд.
Въпросът по принцип е съществен, тъй като целта на иска по чл. 135 ЗЗД е да се защити частта от имуществото на длъжника, която би могла да послужи за удовлетворяване на кредитора. Счита се, че ако кредиторът не би могъл да насочи вземането си върху имуществото, предмет на сделката или действието, то тази сделка или действие не са увреждащи, доколкото възможността на кредитора за удовлетворение на вземането чрез насочване на изпълнението върху това имущество не се променя след извършване на действието или сключване на сделката. Съществуват и становища, според които при прехвърляне на единствено несеквестируемо жилище отпада защитното значение на несеквестируемостта, тъй като длъжникът сам се е лишил от единствения си жилищен имот.
Въпросът, обаче, не съществен за случаите, при които вземането произтича от непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Съгласно разпоредбата на чл. 340, ал.2, б.”а” ГПК /отм./, съотв. чл. 445, ал. 1, т. 1 ГПК, длъжниците по задължения за вреди от непозволено увреждане не могат да се ползват от забраната по чл. 339, б.”ж” ГПК /отм./, съотв.чл. 444, т. 4 ГПК. В този смисъл, по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, при които вземането на кредитора произтича от непозволено увреждане, е без всякакво значение въпросът за секвестируемостта или несеквестируемостта на имуществото, предмет на сделката.
Следва да се отбележи, че не е доказано и противоречивото решаване на този въпрос от съдилищата, тъй като цитираните и приложени към изложението съдебни решения имат за предмет искове по чл. 135 ЗЗД, по които вземането на кредитора – ищец не произтича от непозволено увреждане.
Няма данни за направени разноски пред настоящата инстанция от ответниците по касационната жалба, нито е направено искане за присъждане на такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 15.06.2008 г. по гр.д. № 177/2008 г. по описа на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: