О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4696/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
„Струма – Бон” АД, чрез процесуалния си представител адв. Р. О. , обжалва решение № 379 от 04.06.2008 г. по гр.д. № 107/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 229 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 620/2006 г. по описа на РС – гр. С. в частта, с която предявените от К. А. В. против „Струма-Бон” АД искове с правни основания чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени съответно за сумите 6672,09 лв. и 1653,89 лв. и вместо това е постановено решение, с което същите са уважени за посочените суми. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в посочените части и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението – произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и разглеждането на който ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. А. В. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя – търговско дружество предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по следния съществен материалноправен въпрос: може ли да възникне валидно трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор, ако към сключването му е съществувал сключен трудов договор с друг работодател.
Посоченият въпрос не е съществен за конкретния казус, тъй като не би могъл да окаже влияние върху изхода на делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 128 КТ, за присъждане на дължими трудови възнаграждения за периода 10.12.2003 г. – 19.04.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 5 КТ последиците от недействителността на трудов договор настъпват след обявяването й с влязло в сила съдебно решение и съобщаването му на страните. В случая няма данни за предявяване на претенция /чрез иск или възражение/ за прогласяване нищожността на процесния трудов договор на посоченото основание /наличие на друго трудово правоотношение/, нито нищожността на договора да е обявена с влязло в сила решение по друго дело. Поради това работодателят не би могъл да се позовава на недействителност на договора на посоченото основание и да твърди недължимост на трудово възнаграждение за процесния период. Следва да се има предвид и възможността по чл. 111 КТ за полагане на допълнителен труд при друг работодател.
Не е доказано и противоречивото решаване на посочения въпрос от съдилищата. По настоящото дело въззивният съд е приел, че сключеният между ищеца и „Струма-Бон” АД, представлявано от изпълнителния директор Н, трудов договор е действителен и поражда права и задължения за страните, независимо от сключения преди това между ищеца и „Струма – С” АД, също представлявано от изпълнителния директор Н, трудов договор без определено работно време, докато приложеното решение на ВКС третира различен въпрос – възниква ли валидно трудово правоотношение между страните, въпреки наличие на сключен между тях трудов договор, ако в съответния срок от сключване на договора работникът или служителят не постъпи на работа.
Разглеждането на посочения от жалбоподателя въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл. чл. 128, 74 и 111 КТ са ясни, конкретни, не се тълкуват противоречиво от съдилищата. Няма необходимост от преодоляване на недостатък на законова разпоредба, нито на погрешна практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379 от 04.06.2008 г. по гр.д. № 107/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 229 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 620/2006 г. по описа на РС – гр. С. в частта, с която предявените от К. А. В. против „Струма-Бон” АД искове с правни основания чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени съответно за сумите 6672,09 лв. и 1653,89 лв. и вместо това е постановено решение, с което същите са уважени за посочените суми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: