Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 02.10. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3186 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на страните срещу въззивни решения № 532 / 17.11.2014 г. по гражданско дело № 814 /2014 г на Пазарджишкия окръжен съд.
Л. Я. Атанасова и Б. К. А. обжалват решението в частта, с която с него е отменено решение на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което по предявения от Л. Я. Атанасова и Б. К. А. инцидентен установителен иск е признато по отношение на П. Я. Ш., че Л. Я. Атанасова и Б. К. А. са собственици на реална част от избен етаж, с площ 33.44 кв.м., индивидуализирана по скица на вещо лице, включваща три броя избени помещения, като искът е отхвърлен за останалата реална част от етажа. С решение № 60 /19.02.2015 г. по делото въззивният съд е отхвърлил исканията на ищците по чл.537 ГПК и за изменение на решението в частта за разноските.
П. Я. Ш., обжалва решението в частта, с която с него е отхвърлен искът на П. Я. Ш. срещу Л. Я. Атанасова и Б. К. А. по чл.32,ал.2 ЗС за определяне начин на реално ползване на избения етаж.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалваната от тях част и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, съответно в писмени отговори оспорват допустимостта и основателността на жалбата на насрещната им страна.
Настоящият състав намира, че жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следните правни изводи:
По инцидентния установителен иск (ИУИ) :
Сутеренът е от отделни избени помещения. Ищците (А.) са го придобили през 1992 г. по алеаторен договор. П. Ш. го е придобил чрез придобивна давност. Не се установява след 2002 г. ищците да са завладели отново изцяло целия избен етаж и да са отблъснали владението и фактическата власт на П. Ш.. Страните са ползвали реални части. Нещо повече – ищците са предоставили на П. Ш. ключ. П. Ш. е станал собственик през 2002 г. и е продължил да ползва и след 2002 г.
По иска за разпределение на ползването на избения етаж по чл.32,ал.2 ЗС:
Установен е начин на реално ползване от повече от 20 години, поради което искът е неоснователен.
Жалбоподателите Л. Я. Атанасова и Б. К. А. твърдят, че решението е недопустимо и неправилно в частта по установителния иск за собственост – той е предявен за целия етаж, спорна е 1 /2 ид.ч. от него, а въззивният съд се е произнесъл за реална част. Извеждат следните правни въпроси:
1. процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е произнасяне от съда по непредявен иск, като твърдят противоречие с решение № 181 /12.04.2012 г. по гр.д. № 239 /2011 г., на ВКС, І г.о. , с което е прието, че съдът се произнася само по заявеното искане, произнасянето по искане, което не е заявено, обуславя недопустимост на решението. Твърдят наличие на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице противоречие с приетото с решението, нито има съмнение за допустимост, като основание за допускане на касационно обжалване. В. съд се е произнесъл по предявения иск за собственост на целия избен етаж, който се състои единствено от обособените избени складови помещения. Уважаването на иска за реална част, включваща няколко от обособените избени складови помещения и отхвърлянето му за останалата част, включваща останалите обособените избени складови помещения, е произнасяне по заявеното искане и то по цялото искане.
2. материалноправен въпрос: Допустимо ли е придобиването по давност на реална част от имот, когато имотът или реална част от него не представляват самостоятелен обект на собственост. Твърди се противоречие с решение № 30 /07.02.2012 г. по гр.д. № 401 /2012 г., на ВКС, І г.о., и с решение № 45 /04.05.2012 г. по гр.д. № 482 /2011 г., на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че реално определени части от сграда, които не са самостоятелен жилищен обект и обект на правото на собственост, а принадлежност, не може да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ.
Настоящият състав намира, че няма сходство и няма противоречие в разрешенията, доколкото в посочените решения не са обсъждани избени помещения, представляващи складови помещения към жилищни обекти в сграда, която е етажна собственост, а реални части от жилищни обекти.
Приетото от въззивния съд е в съответствие с приетото в решение № 207 / 16.06.2011 г. по гр.д. № 867/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което в отговор на изведен въпрос е прието, че складови помещения в тавана или избата на сграда в етажна собственост не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и лица, които притежават самостоятелен обект в сградата могат да придобият собствеността върху обособени складови помещения посредством всеки един от предвидените в чл.77 ЗС способи.
3. Настоящият състав намира за обуславящ изведения въпрос: дали когато ответникът представи нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, а ищецът оспори съдържащото се в него удостоверяване на изтекла придобивна давност и на свой ред представи нотариален акт, констативният нотариален акт на ответника се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и съответно подлежат ли на доказване и на установяване от съда елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС въпреки представения констативен нотариален акт и в чия тежест се поставя това доказване и че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ВКС, ОСГК, в мотивите на което е прието, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154,ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В случая с предявяването на ИУИ за собственост Л. Атанасова и Б. А. са оспорили удостовереното с констативния нотариален акт право на собственост на П. Ш. и са представили нотариален акт за правото си на собственост. При взаимното насрещно оспорване на правата въззивният съд е следвало да установи елементите на фактическия състав, удостоверени с констативния нотариален акт на П. Ш., за да го признае за собственик на удостовереното с нотариалния акт основание, но не го е направил, а е отразил извода си, че П. Ш. е придобил по давност, без да изследва елементите на фактическия състав на придобивната давност.
С това е допуснато от въззивния съд противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение и е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по инцидентния установителен иск, както и по иска по чл.32,ал.2 ЗС, произнасянето по който е обусловено от произнасянето по инцидентния установителен иск.
Л. Я. Атанасова и Б. К. А. следва да заплатят на ВКС сумата 25.37 лева държавна такса, а П. Я. Ш. следва да заплати на ВКС сумата 25 лева държавна такса, за разглеждане на касационните им жалби.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 532 / 17.11.2014 г. по гражданско дело № 814 /2014 г на Пазарджишкия окръжен съд.
Указва и дава възможност на Л. Я. Атанасова и Б. К. А. следва да заплатят на ВКС сумата 25.37 лева държавна такса и на П. Я. Ш. следва да заплати на ВКС сумата 25 лева държавна такса, за разглеждане на касационните им жалби.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2