О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
ГР. София, 08.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.07.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №387/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1724/08 г., постановено по реда на чл.192, ал.4 от ГПК / отм./ по искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Частната жалба е допустима на осн. чл.274, ал.1,т.2 от ГПК, но неоснователна. С обжалваното определение ОС е отказал да измени решението си в частта за разноските, като присъди пълния им размер от 1880 лв., адв. хонорар за двете инстанции. Приел е, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на спора / за трудово възнаграждение/ и на осн. чл.64, ал.4 от ГПК е присъдил по –нисък размер на разноските – 900 лв.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни – при определяне на правната и фактическа сложност на делото по чл.64, ал.4 от ГПК, отм. са отчетени характерът на спора и приложимият за него размер на възнаграждението по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 150 лв.. Посочената разпоредба е специална спрямо чл.7, ал.2 от Наредбата, на която се позовава касаторът – тя определя адвокатското възнаграждение съобразно вида на делото и се отнася за всички трудови дела, вкл. за образуваните по искове за парични вземания от тр. правоотношение, както е приел и ОС..
Частната жалба е неоснователна и следва да остане без уважение. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Л. срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1724/08 г. от 15.05.09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: