О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 937
[населено място], 14.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 603/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. чрез пълномощника си адв. Н.П. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.05.2012г. по гр.д.№ 2440/2011г., с което е уважен предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроси, които обобщени са: явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито. Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС по отменения ГПК, тъй като в решение № 1222/2008г. по гр.д.№ 3941/2007г. на ВКС, І г.о. е прието, че владението като елемент от придобивната давност трябва да бъде осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя като намерението трябва да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него и да е достигнало до собствениците, защото собствеността не се губи само защото собственикът не ползва собствената си вещ. Същевременно в обжалваното решение съдът е приел, че владелческите действия на дружеството-ищец са се състояли в периодично посещение на имота, действия по подравняването му , провеждане на геоложки проучвания, попълване на кадастралния план, изготвяне на ПУП-ПРЗ през 20.07.2004г. , разрешение за строеж и за прокарване на водопровод и канализация и комплексно инвестиционно проектиране, подаване на жалба за отмяна на Заповед №КД-14-03-173/01.09.2009г. В мотивите на решението няма разграничение кои от тези действия са могли да достигнат до знанието на собствениците. Въззивният съд се е позовал на друго решение на ВКС – № 6 от 22.01.2010г. по гр.д. № 2760 , І г.о. като е приел, че то е задължително за него , постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, но това не е така, защото изводите на съда в тази част са по правилността на обжалваното решение и са извън разрешението на правния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, който е за приложението на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ и съгласно ТР 2/2011г. на ВКС, ОСГК и ТК не се обхващат от задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното е налице фактическият състав на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.05.2012г. по гр.д.№ 2440/2011г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 66 лв. по сметка на Върховния касационен съд и да представят вносния документ по делото , в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: