О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София 18.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 222 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадените две частни жалби от Ц. к. с. гр. С., представляван от председателя С. процесуалния представител-юрисконсулт Я. против две определения-съответно от 5.06.2008г.и от 18.06.2008г. на Пловдивски апелативен съд,с което се е произнесъл относно следващите се държавни такси и направените разноски-пред въззивната инстанция и пред първоинстанционния съд. Счита същите за неправилни, поради което иска те да бъдат отменени.
Срещу така подадените частни жалби не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частните жалби са подадени от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същите са подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговарят на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът ги приема за редовни. Същите са и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалват определения,които това е изрично предвидено в закон,в която хипотеза достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледани по същество- същите са неоснователни.
С влязло в сила решение № 269 от 29.05.2008г.по гр.д. № 719/2006г.на Пловдивски апелативен съд е отменено решение на ПОС № 146 от 29.05.2006г.по гр.д. № 103/2005г.в частта,в която е отхвърлен предявения от Н. Х. Л. А. против Ц. к. с. гр. С. до сумата от 67 165лв.и вместо това е постановено друго решение,с което иска е уважен,като е осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 67 165лв.,представляваща обезщетение за лишено право на ползване за периода 1.07.2000г.-1.07.2005г./без месец февруари 2002г./ за собствените й 700/1770ид.ч.от дворно място,находящо се в гр. П. бул.”Шести септември” № 239,ведно със законната лихва,считано от 8.06.2005г.,както и да заплати на ищцата направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 320лв.,като в останалата част е отхвърлен иска.
Пред вид на обстоятелството,че ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса по делото и с оглед изхода от същото,с нарочно определение № 341 от 5.06.2008г.-съдът след постановяване на решението си е осъдил ищеца- ЦКС София да заплати следващата се държавна такса за въззивната инстанция в размер на 1 466.80лв.а определение от 18.06.2008г.е присъдил дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 2 9333.60лв.,направените от съд разноски за експертизи в размер на 234.90лв.и на ищцата- направените от нея разноски в размер на 240.16лв. Предмет на настоящите частни жалби са така постановените определения № 341 от 5.06.2008г. и от 18.06.2008г.
Относно определение № 341 от 5.06.2008г. и частта от определението от 18.06.2008г.,касаеща заплащането на дължимата държавна такса :
Съгласно чл.53 от ГПК/отм./- по водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството,като съгласно чл.54 от ГПК/отм./- държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него.
Възражението на частния жалбоподател,с което мотивира твърдението си за неправилност на постановеното определение е, че в акта на съда – не е цитирано правното основание за присъждане на държавна такса.
Същото е неоснователно. Въпросите свързани със дължимостта,отговорността и освобождаването от държавни такси е уреден в Закона за държаните такси/ЗДТ/. Съгласно чл. 1 във вр.с чл.3 от ЗДТ- държавните такси се събират от органите на съдебната власт, в размер,определен в нарочна тарифа- при предявяване на иска,като в чл.6 от закона е предвидена имуществена отговорност за длъжностните лица,по чиято вина са останали неплатени такси или са платени в по-малък размер и тя е -глоба до троен размер. С оглед на горното и като взе пред вид,че съгласно чл.4 б.”а” от закона – за предявения иск се дължи държавна такса,настоящият съдебен състав намира постановеното определение,с което загубилата делото страна е осъдена да заплати следващата се държавна такса –пред въззивнита и пред първата инстанция за постановено в съответствие с горецитираните норми.
Възраженията,касаещи присъдените в полза на ищцата разноски са за – липса на постановено допълнително решение или решение за поправка на фактическа грешка и за това, че те са присъдени преди влизане в сила на решението:
Същите са неоснователни. Видът на съдебният акт,с който съдът се произнася по направено искане за разноски е уреден в чл.60 от ГПК/отм/ и той е определение.
В случаите като настоящият, когато –по надлежния ред от председателя на съда е признато,че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимите такси и предявеният иск бъде уважен, следващите се такси и платени разноски-съгласно чл.63 ал.3 от ГПК/отм./ се възлагат върху осъдената страна. С оглед на горното – постановеното определение е правилно. Независимо, че към настоящия момент производството по делото,във връзка с което са определени дължимите такси и разноски е приключило с влязло в сила решение,следва да се отбележи,че за всяка съдебна инстанция съществува задължението да се произнесе по въпроса за разноските и следващата се държавна такса,като за съда е ирелевантен въпроса дали издадения от него акт е окончателен или не.
Горното мотивира съда да приеме обжалваните определения за постановени в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определения № 341 от 5.06.2008г. и от 18.06.2008г.по гр.д. № 719/2006г.на Пловдивски апелативен съд,с което се е произнесъл относно следващите се държавни такси и направените разноски-пред въззивната инстанция и пред първоинстанционния съд по иска, предявен от Н. Х. Л.- А. против Ц. к. с. гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.